ВРЕМЕТО РЕШАВА МНОГО ВЪПРОСИ

ЛУИС Т. МОНТАНТ МЛАДШИ

Безпокойството ми струва десет години от живота. Те би трябвало да бъдат най-плодотворните години от живота на един млад мъж — от осемнадесет до двадесет и осем.

Сега разбирам, че сам съм си виновен за загубата на това скъпоценно време.

Безпокоях се за всичко — за работата си, за здравето си, за семейството си, страдах от чувство за малоценност. Бях толкова притеснителен, че минавах на другия тротоар, за да избегна срещи е познати. Когато срещах някой приятел на улицата, често се преструвах, че не го забелязвам, защото се страхувах да не ми се присмее.

Страхувах се да се срещам и с непознати хора — чувствах се толкова зле в чуждо присъствие, — така че за две седмици се провалих на три интервюта за работа просто защото нямах смелостта да кажа на евентуалните си работодатели какво знам, че мога да правя.

Но преди осем години се справих с безпокойство¬то за един следобед и оттогава много рядко съм изпитвал притеснения. Този следобед бях в кабинета на един човек, който имаше много повече неприятности, отколкото аз бях срещал някога, и въпреки това беше сред най-веселите хора, които познавах. Беше направил състояние през 1929 г. и бе загубил всичко до последния цент. Беше натрупал ново през 1933 г. и го беше загубил, после отново през 1939 г. — и него беше загубил. Беше преживял не един банкрут, знаеше какво е да го преследват врагове и кредитори. Неприятности, които биха съсипали други хора и биха ги докарали до самоубийство, се плъзгаха по него, без да оставят следа.

Докато седях в кабинета му през онзи ден преди осем години, аз му завиждах и ми се искаше Бог да ме бе създал като него.

Както си говорехме, той ми подхвърли някакво писмо и каза: „Прочети това!“

Беше гневно писмо, в което се повдигаха няколко неудобни въпроса. Ако аз получех такова писмо, то щеше да ме хвърли в смут. „Бил, какво ще отговориш?“, попитах.

„Ами, започна Бил, ще ти издам една малка тайна. Следващия път, когато наистина изскочи нещо обезпокояващо, вземи молив и лист, седни и опиши подробно какво точно те безпокои. После сложи листа в най- долното дясно чекмедже на бюрото си. Почакай няколко седмици и после го погледни. Ако прочетеното все още те безпокои, пъхни листа обратно в чекмеджето. Остави го още две седмици. Там е на сигурно място. Нищо няма да му се случи. Но междувременно проблемът, който те безпокои, може да претърпи развитие. Установил съм, че ако имам търпение, безпокойството, което ме тормози, ще се пръсне като спукан балон.“

Този съвет ми направи голямо впечатление. Прилагам го вече години и в резултат на това рядко се безпокоя за нещо.

Времето решава много проблеми. Може да реши и този, които ви безпокои днес.