ШЕСТ ТЕЖКИ ПРОБЛЕМИ СЕ СТОВАРИХА НАВЕДНЪЖ ВЪРХУ МЕН

С. И. БЛАКУД

През лятото на 1943 г. ми се струваше, че поне половината грижи на света са се стоварили върху мои¬те плещи.

Повече от четиридесет години бях живял само е обичайните за един съпруг, баща и бизнесмен грижи. Обикновено се справях лесно е тези проблеми, но из¬веднъж... БАМ! ПРАС!! ХРАС!!! БУМ!!!! ТРЯС!!!!! БУХ!!!!!! Върху мен наведнъж се стовариха шест ужасни проблеми. Цяла нощ се мятах и се въртях в леглото, страхувайки се от настъпването на деня, защото е утрото ме очакваха тези шест ужасни проблеми:

1.               Моето бизнес училище бе на ръба на финансов крах, защото момчетата отиваха на война, а повече¬то момичета печелеха повече във военните заводи, без да имат образование, отколкото завършилите моя колеж — в офисите на фирмите.

2.               По-големият ми син беше призован в армията и сърцето ми бе сковано от страха, познат на всички родители, които са изпратили децата си на война.

3.               В Оклахома Сити вече бе започнала процедура¬та по отчуждаването на голям парцел земя за лети¬ще и моят бащин дом се намираше точно в центъра на този парцел. Знаех, че ще ми платят само една десета от стойността му, а още по-лошото беше, че щях да загубя дома си и при съществуващия жилищен проблем се безпокоях дали въобще ще успея да намеря подслон за шестчленното си семейство. Страхувах се, че ще трябва да живеем на палатка.

Дори се безпокоях дали ще сме В състояние да си купим такава.

4.               Кладенецът ми пресъхна, защото наблизо изкопаха отводнителен канал. Изкопаването на нов кладенец щеше да ми струва петстотин долара — пари, хвърлени на вятъра, защото земята вече бе обречена. Трябваше да нося вода за добитъка във ведра — всяка сутрин в продължение на два месеца, и се опасявах, че ще се наложи да го правя до края на войната.

5.               Живеех на десетина километра от моето бизнес училище. Имах карта за бензин тип „Б“, което означаваше, че не мога да си купя нови гуми. Безпокоях се как ще ходя на работа, когато износените гуми на стария ми форд станат неизползваеми.

6.               Най-голямата ми дъщеря завърши гимназия една година по-рано. Искаше да отиде да учи в колеж, а аз просто нямах пари да й платя обучението. Знаех, че това ще я нарани дълбоко.

Един следобед, както си седях в кабинета и си блъсках главата, реших да опиша всичките си безпокойства, защото ми се струваше, че никой никога не е имал повече грижи от мен. Нямах нищо против да се боря с проблеми, срещу които имах шанс за победа, но тези изглеждаха изцяло извън моята власт. Нищо не можех да направя за решаването им. И така, аз прибрах листа, на който бях описал тревогите си, и скоро забравих за него. След осемнадесет месеца, докато пререждах документите си, попаднах на този списък от шест тежки проблеми, които някога заплашваха да съсипят здравето ми. Прочетох ги с голям интерес — и това ми бе от полза! Видях, че нищо от онова, кое¬то ме бе тревожило, не се е случило.

Ето как се бяха развили нещата:

1.               Всичките ми грижи около предстоящото затваряне на бизнес училището се бяха оказали безсмислени, защото правителството бе започнало да субсидира тези училища да обучават ветерани от войната и скоро моето бе запълнено до краен предел.

2.               Тревогите за моя син в армията са били напразни — той се върна от войната здрав и читав.

3.               Цялото ми безпокойство за земята, предназначена за строеж на летище, също се оказа напразно, защото на километър от моята ферма откриха нефт и цената на земята се вдигна толкова, че вече не можеше да бъде откупена за летище.

4.               Грижите ми около липсата на кладенец за поене на добитъка отпаднаха, защото още щом разбрах, че няма да загубя земята си, вложих нужните пари за изкопаването на нов, по-дълбок кладенец, и вече имах вода в изобилие.

5.               Безпокойството ми за износените гуми на колата се оказа напразно, защото благодарение на регенерирането и внимателното ми шофиране те някак си успяха да издържат.

6.               Всичките ми грижи около образованието на дъщеря ми също са били излишни, защото само два месеца преди началото на учебната година по чудо ми предложиха работа като финансов ревизор, която можех да върша в свободното си време. Тази нова работа ми даде възможност да изпратя дъщеря си в колеж.

Често съм чувал да казват, че деветдесет и девет процента от нещата, за които се безпокоим и измъчваме, така и не се случват. Но тази стара сентенция не означаваше нищо за мен, докато не попаднах на онзи списък от проблеми, напечатан в мрачния следобед осемнадесет месеца по-рано.

Сега съм благодарен, че съм се борил, макар и напразно, с тези шест ужасни проблеми, защото придобитият опит ме научи на нещо, което никога няма да забравя. Той ми показа колко неоправдано е да се

измъчваме за неща, които така и не се случват — неща, които са извън контрола ни и може никога да не се сбъднат.

Помнете, днес е денят, за който сте се измъчвали от безпокойство вчера. Задайте си въпроса: „Откъде знам, че това, за което се безпокоя, наистина ще се случи?“