София, 2014г.
​
Всички в държавата знаеха, че не върви.
Олигарсите знаеха, че така са се оплели, че нищо не могат да променят, но се надяваха на управляващите да оправят работата.
Управляващите не се залъгваха за ситуацията, но си мислеха, че опозицията ще се притече на помощ.
Опозицията не си правеше оглушки, но разчиташе на президента да се намеси.
Президентът вече се беше усетил в каква яма е потънал, но вярваше, че гражданското общество ще оправи работата.
Гражданското общество отдавна вече знаеше, че нищо не зависи от него, но се надяваше НПО-тата да коригират изборния кодекс и да се ходи към избори.
НПО-тата не разчитаха много на изборния кодекс, но се надяваха ЦИК да си свърши работата.
ЦИК беше вече поставен в миша дупка и разчиташе на медиите да покажат изборните нарушения.
Медиите осъзнаваха цялата картинка, обаче чакаха Ицо Хазарта да им гостува, за да я разкаже на хората.
Ицо Хазарта си пееше "Хип-Хоп-а ми е много е по-добър от Хип-Хоп-а ти!" и се надяваше, че суверена го слуша
Суверът мразеше тази дума и слушаше чалга и пиеше бира и чакаше да види какво ще излезе от конфликта между Пеевски и Василев.
И Пеевски и Василев знаеха какво се случва в държавата, но не ги интересуваше. Бяха заети.
Заети бяха и в прокуратурата, полицията, съдебната система, банковия надзор. Зает беше и Слави Трифонов да пее "Няма такава държава".
А такава държава нямаше или по-точно: беше невъзможно да съществува.