Стокхолмският синдром е парадоксален психологически феномен, при който под въздействие на шок, пленен, отвлечен или поробен човек, се привързва към похитителя си и започва да изпитва симпатия към него. Дори да го подпомага.

Случаят е описан от шведският психолог и полицейски консултант Нилс Беджерот(Nils Bejerot), който изследва поведението на взети в банка заложници.

Не наблюдаваме ли този синдром по света, а и у нас в България в налаганите обществени отношения?

Мнозинството са заложници.

Малцинството насилници.

Отвлеченият заложник, пленник или поробен бавно съзнава какво точно му се случва, губи ориентация, механично започва да се подчинява.

Постепенно започва да разчита на благосклонност от страна на насилниците.

Или на някой отвън, който да се нагърби да му свърши работата, да накаже насилниците и да го освободи.

Външният освободител все не идва.

Тогава осъзнаващите се жертви насочват омразата си към външните, към другите, дори към себеподобните, които в момента не изпитват това, което им се случва на тях.

Насилените започват да виждат пред себе си не само силата, на която да се подчиняват, но и да разбират и уважават каузата на насилниците.

Жертвите започват да харесват положението си и подпомагат насилниците.

Ето това се случва от години.

Жертвите симпатизират на насилието и онези, които го прилагат, безропотно им се подчиняват и ги подпомагат.

Обществото е разделено- на управлявани и управляващи, на елит и безлична маса, на доминиращи и жертви.

Да попаднеш в елита е трудно, да не кажем невъзможно.

Той самият решава дали да те допусне в собствените редици или да те изключи, забие окончателно на дъното, маргинализира.

Понякога за забавление елита сбъдва мечти.

Красиво момиче изживява приказката на Пепеляшка, става фотомодел, манекенка, постоянна любовница. Богата, но жертва! Богата докато е красива, а после. Вероятно докато може- платена. Поне докато може.

Случайно развит талант в спорта, който осигурява зрелища и интелектуално четиво за свободното време на елита става новина, измъква се от бедната и обречена маса.

И си вярва, че е допуснат, че е част от елита.

Бъдещето му е на богато, но осакатено същество.

В по- масовия вариант пушечно месо и страховит охранител.

Имащ право да насилва тези под него.

Недопусканите, изключените, обречените са длъжни да приемат налаганите им правила.

Те като не очакват да им се случи никаква приказка, макар принудени цял живот да живеят в нея.

Но в долните нива, където не може да избират.

Те могат да гледат, да ръкопляскат, да четат за елита, който като правило ги насилва.

И като почват да разбират ситуацията, в която са изпаднали, започват да симпатизират на елита, съставен от насилници.

Дори започват да го подпомагат в осъществяваното срещу самите тях насилие.

Тези, които ни управляват са си все едни и същи.

Те са вече сякаш окончателно обречени да бъдат елит.

Те ни насилват заедно и по право.

Те си пишат и приемат законите, решенията, постановленията и определят кой да принуждава от тяхнно име жертвите да ги изпълняват.

Богатите обикновенно не искат да ги питат как са станали такива.

Защото по правило в голямата си част са станали такива с насилие. И се страхуват с равна сила от насилие.

Макар силата, бухалката, ножа, бокса, оръжието да са техните средства да се състоят.

Насилието и страха са техните методи.

Елитът по право се свързва с насилническия елит.

Интелигентното, префинено насилие не се различава от грубото и престъпно.

Но прилагането и на двата варианта гарантира включването в елита.

Първите със своите закони, постановления, решения и др. подпомагат вторите.

Вторите при необходимост да обслужат фините насилници осигуряват насилие когато и където трябва.

Насилието става норма в обществените отношения.

Благой Иванов- Багата май е избрал къде да бъде.

Той е млад, силен, шампион в спортове, чиито първосъздатели са ги замислили като средство за обучение и възпитание.

С благородна цел- да може владеещият ги да се усъвършенства духовно и телесно, като по време на практиката общува със себеподобни, без да ги наранява и осакатява.

Само при висша необходимост от практикуващият подобни спортни дисциплини се очаква да ги прилага срещу по- силен противник и да победи.

Обикновенно това става, когато има някаква нормална обществена подреденост, където има градирани висши ценности и цели.

Когато обучението и възпитанието са масово общодостъпни.

В сегашния случай Багата и подобни нему прилагат наученото по най- грубия начин, под светлината на мощните прожектори и следящите ги камери, където свободно и на воля упражняват насилие, кръвопускане и предизвикване на болка.

Срещу това всъщност получат възможност да съществуват

Получават подхвърлена милостиня на стоящите по трибуните нискочели любители на насилието.

Високопоставените финяги- насилници обичат да се наслаждават на утвърдената от тях норма.

А какво да правят останалите, изключените.

Те могат да бъдат зрители.

Но и да упражняват насилието помежду си.

На богатите насилници най- горе те гледат със страхопочитание.

Биха ги наказали, ако могат, но кордоните от пушечно месо и наложените правила ги пазят.

Насилваните могат единствено да се възхищават на насилващите ги.

И да се опитват да им подражават в поведението помежду си.

А там, без защитата на бодигардове, без норма в поведението всичко е позволено.

Там доброволно се е поставил Багата.

И резултатът е налице.

Въпросът е имат ли право жертвите да избират.

avtorski.pogled.info/article/31300/Stokholmski-sindrom-Imat-li-pravo-zhertvite-da-izbirat