СЪПРИЧАСТНА КОМУНИКАЦИЯ С ЛЮБИМИТЕ ХОРА
Можете да измерите колко е стабилна една връзка, като преброите положителните и отрицателни думи, които участват в ежедневен разговор.

В тази последна част на книгата ще споделим с вас как различни хора са използвали съпричастната комуникация, за да започнат да излизат на срещи, да спечелят доверието на непознати и да разрешават конфликти в личния си живот.

Всеки мозък обработва и анализира езика по различен начин и в резултат всеки индивидуален стил на общуване е уникален. И така, всеки разговор, в който участваме, има потенциала да се развие по творчески и оригинален начин. Обикновено ние се стараем да стандартизираме езика си и начина, по който използваме думите, но според науката това е почти невъзможно. Отделните хора продължават да влагат различен смисъл в едни и същи думи и всеки използва различен стил, когато ги произнася на глас. Някои хора не обичат да говорят, а други бърборят безспир. Някои предпочитат да говорят за повърхностни неща, а други - да задълбават в най-лични и съкровени теми. Именно тези различия причиняват недоразумения помежду ни, а те, от своя страна, могат да водят до болка, гняв и разочарование.

Съпричастната комуникация разчиства терена, като още от началото приема, че всеки разговор - дори всяко изречение, което произнасяме - е изпълнен с множество вербални и невербални послания, които често пропускаме. Като насочваме ума си към настоящия момент, ние подхождаме към всеки разговор без предубеждения, с ясното намерение да не налагаме своето мнение и оценки на другия и да го разбираме по-добре.

Съпричастната комуникация не се отнася само до диалога, а и до пространството, което двама души създават по време на разговор. Упражнявате се как да бъдете с другия човек и в разговора, и в мълчанието. Когато почитате това споделено пространство, взаимодействието помежду ви може да придобие почти божествени качества и да ви донесе по-силно усещане за осъзнатост и живост.

Първа среща

Най-добрият момент да приложим 12-те основни принципа на съпричастната комуникация е когато за пръв път се срещнем с даден човек. Необходимо е да прекратим своята вътрешна реч и да потиснем естественото безпокойство, което изпитваме, когато за пръв път се срещаме с някого или когато общуваме с почти непознат човек. Важно е да се отворим и успокоим дотолкова, че да не караме другия да застане нащрек, както и да сме особено наблюдателни, за да разберем дали изобщо е възможно да става въпрос за доверие. Ето как един млад мъж използва съпричастната комуникация, за да започне отново да излиза на срещи с жени след разпадането на брака му:

Това беше труден период за Джордж. Беше се разделил със съпругата си, живееше сам и му предстоеше да излезе на среща с жена. От години не се беше чувствал толкова уязвим. В главата му спореха хиляди гласове: „Още ли съм привлекателен?; Ще я харесам ли?; И ако я харесам, тя ще ме хареса ли, или ще ме отблъсне?; Какво трябва да кажа?; Какво трябва да направя?; О, господи! Чувствам се като тийнейджър в тялото на възрастен мъж.“ Гласовете не спираха.

Джордж потръпваше при мисълта, че трябва да си играе на срещи, но идеята да остане сам още един уикенд му идваше в повече. Жената, с която щеше да се срещне, също се развеждаше и двамата се бяха свързали чрез местна агенция за запознанства.

Джордж отиде с колата си до общинския парк, където двамата с Марси се бяха разбрали да се видят. Той слезе от колата и се стегна за първоначалните реплики, които щяха да си разменят. Вътрешните гласове бушуваха, а сърцето биеше с всичка сила в гърдите му. Адреналинът го изпълваше със страх от главата до петите.

В миналото срещите с жени никога не са представлявали проблем, защото Джордж е бил играч. Знаел е как да разпалва любопитството и как да съблазнява. Бил е добър в това, но винаги се е озовавал в леглото с „неправилната“ жена - някоя, която се страхува от истинска близост точно колкото се страхува и той. Оженил се за мацка, но между тях никога не е имало истинска интимност и затова често се карали.

Джордж не искаше да повтаря миналото и затова реши да използва упражнението за съпричастна комуникация, за което беше научил на семинар. Нарочно пристигна в парка половин час по-рано и седна на една пейка наблизо. После направи серия от упражнения за релаксиране.

Започна да наблюдава мислите си. Всеки път, щом се появеше усещане на безпокойство, той поемаше дълбоко дъх и се отпускаше още малко. След това нареждаше на мисълта да си отиде. „Не ти вярвам!“ - казваше той на критичния си вътрешен глас. Трябваха му около двадесет минути, но накрая се успокои. След това визуализира как остава спокоен и започна да си представя как изглежда жената, с която щеше да се срещне. В ума му отново се прокрадваха съмнения, но той ги изтласкваше и ги заменяше с положителни и утвърдителни мисли. „Няма за какво да се безпокоя - казваше си той - и не е необходимо да манипулирам срещата.“

Той стана от пейката и бавно се отправи към мястото на срещата. Докато вървеше, се потопи в красотата на цветята и звуците на лекия бриз, който подухваше през листата на дърветата. Упражняваше се да се съсредоточава върху настоящия момент.

След това зърна Марси, която седеше на мястото на срещата им. Той задържа погледа си върху нея, тъй като това го отклоняваше от притеснителните мисли, които започваха да се надпреварват в ума му. Поздрави Марси и започнаха приятен разговор, но Джордж усещаше някаква вътрешна борба, защото се опасяваше, че използва старите си номера при срещи с жени. Искаше да каже на Марси, че се бори със себе си, но знаеше, че това е рисковано, особено на първа среща. Все пак реши да поеме риска.

„Какво е най-лошото, което може да се случи? - увещаваше са наум той. - Ако тя ме отблъсне заради това, че споделям истинските си чувства, тогава мога да продължа нататък и да намеря някой, който наистина иска да ме опознае.“

- Марси - подхвана той, - ако нямаш нищо против, бих искал да опитаме един експеримент.

- Какво имаш предвид? - предпазливо отговори тя.

- Би ли искала да говориш с мен няколко минути, като използваме една техника, която научих на семинар? Правилата са прости: ще говорим много бавно и кратко и ще се опитаме да останем възможно най-спокойни.

- Добре - каза Марси, но Джордж усети безпокойство в гласа й. Това му хареса, защото в миналото никога не би забелязал такива фини знаци при общуването.

- Аз ще започна - каза Джордж, - защото исках да споделя с теб колко съм притеснен всъщност. Обикновено го прикривам.

Джордж забеляза удивление по лицето на Марси и веднага се почувства още по-нервен. „Това е голяма грешка“ - помисли си той. След това Марси каза нещо, което той не очакваше:

- Знам как се чувстваш, но се радвам, че ми го каза. Повечето мъже, с които съм излизала, не споделят истинските си чувства.

Джордж усети как по тялото му се разлива топлина и се усмихна. Около двадесет минути говориха за това колко е трудно човек да изразява емоциите си. След това Джордж усети как в очите му напират сълзи.

- Страх ме е да ти го кажа, но все пак ще го направя. Имам чувството, че никога досега не съм бил толкова откровен и честен с жена.

Очите на Марси също бяха навлажнени. Тя се протегна и докосна ръката на Джордж.

- Знам как се чувстваш. Бившият ми и аз непрекъснато се карахме и мисля, че не сме постигали подобна близост, освен в редки случаи. А ето че сега с теб успяваме още на първата среща.

Марси и Джордж продължиха да разговарят бавно и задълбочено през следващите три часа и се разбраха да използват съпричастната комуникация винаги, когато се появеше усещане на безпокойство или гняв.

И, да, впоследствие се ожениха.

Последната среща

Практикуването на съпричастна комуникация не е гаранция, че една връзка ще ръзцъфти в любов. Всъщност, когато и двамата споделят истинските си чувства - т.е. всеки изследва ценностната система на другия в среда на уважение - те може да осъзнаят, че не са подходящи един за друг. Но ако продължат да прилагат принципите на съпричастната комуникация, тези хора могат да приключат връзката си като приятели - нещо, което много малко хора успяват да направят. Често за целта се налага използването на услугите на терапевт или инструктор.

Труди и Боб бяха женени от пет години и двамата бяха като деня и нощта. Тя обичаше деца и животни, а той - не. Тя четеше книги за духовно самоусъвършенстване и ходеше на курсове за личностно развитие. Той критикуваше всичко, свързано с религията, и предпочиташе да гледа телевизия, за да се разтоварва от стресиращата си работа. Тя обичаше да говори за всичко, а той - да се оплаква.

Напрежението между тях нарастваше и накрая тя го завлече на терапия за двойки. През първия час Боб само се оплакваше на терапевта, че жена му непрекъснато го контролира.

Терапевтът, който беше преминал обучение по съпричастна комуникация, го прекъсна със следния въпрос:

-  Боб, кажи ми коя е най-дълбоката ти ценност?

Въпросът изненада Боб.

-  Предполагам, че е честността - отговори той.

-  А най-дълбоката ти ценност във взаимоотношенията? - попита терапевтът.

Боб бързо отговори:

-  Уважението!

Терапевтът каза:

-  Боб, знам, че си честен, когато казваш на Труди, че те контролира, но нека те попитам следното: проявяваш ли уважение към нея, когато се оплакваш?

Боб смутено промърмори:

-Ами, предполагам, че не.

След това терапевтът се обърна към Труди:

-  Какво мислиш за ценностите на Боб: честност и уважение?

-  Те са важни, но аз нямам усещането, че Боб проявява уважение към мен - каза Труди със силна нотка на враждебност в гласа си.

-  Труди - попита я терапевтът, - кои са най-дълбоките ти ценности във взаимоотношенията?

-  Добрина и близост - отвърна тя веднага.

-  Боб, какво мислиш за ценностите на Труди?

-  Съгласен съм с тях - отговори Боб.

-  Значи всички сме съгласни - обобщи терапевтът. - Искам двамата да си поговорите за нещата, които ви притесняват. Можете да сте напълно честни, но и двамата ще трябва да говорите с добронамереност и уважение. Мислите ли, че можете да го направите?

Боб и Труди потвърдиха.

-  Чудесно! - каза терапевтът. - Но първо ще ви покажа едно упражнение - то ще отстрани гнева, който и двамата изпитвате от дълго време. Съгласни ли сте?

Те се съгласиха и терапевтът ги преведе през началните стъпки на съпричастната комуникация. Когато и двамата придобиха спокойно изражение на лицето, терапевтът ги помоли да поговорят за най-дълбоките си ценности.

-  Не искам нито единият от вас да повдига други теми днес - каза той. - Ще преминем към тях по-късно, когато сте в състояние да говорите с добрина и уважение един към друг.

След това той им обясни останалите компоненти на съпричастната комуникация.

-  За начало искам да си кажете какво обичате и уважавате един в друг - каза терапевтът.

Това затрудни и Боб, и Труди, тъй като от дълго време нито единият от двамата не беше изразявал добронамереност или благодарност към другия. Боб започна пръв.

-  Ти си най-добрият ми приятел. Мога да ти кажа всичко за себе си и ми се струва, че наистина ме слушаш.

Труди се трогна истински, но изглеждаше, че се съмнява, и терапевтът й напомни да поеме дълбоко въздух и да се отпусне, като същевременно се съсредоточи върху щастливи лични спомени.

-  Това, което обичам у Боб, е неговата честност - заяви Труди, като гледаше терапевта. - Мога да му се доверявам така, както не съм го правила с предишния си съпруг.

Терапевтът се намеси:

- Труди, кажи това отново, но директно към Боб, като се гледате право в очите. Когато го направи, Боб се усмихна топло и бързо последва интимен диалог. След няколко минути Труди се протегна и докосна ръката на Боб - добър знак! След двадесет минути терапевтът ги попита какво мислят за връзката си сега и двамата отговориха, че има надежда. Поеха ангажимента да разговарят по 20 минути всеки ден и да уважават ценностите на другия всеки път, когато говорят.

През следващите осем седмици Боб се промени драстично, тъй като се научи да отстранява хроничната си негативна нагласа, а Труди се научи как да не се поддава на собствената си вътрешна критичност. Наблюдавайки вътрешната си реч, тя осъзна, че използва критиката, за да се дистанцира от мъжете, точно както беше правила майка и. Това беше нейният начин да избяга и да не поема рискове. Упражненията за релаксация помогнаха на Труди да понижи и хроничното си безпокойство.

В началото изглеждаше като че ли връзката им се развива добре, но Труди продължаваше да изпитва една вътрешна празнота. Започна да мисли, че целите в живота и не съвпадат с тези на съпруга й, но се страхуваше да сподели това с Боб. Все пак той изглеждаше толкова влюбен в нея. Ето защо тя много се изненада, когато Боб я попита дали не би била по-щастлива, ако живее сама. Чрез упражняване на стратегиите за дешифриране на лицеви изражения от съпричастната комуникация Боб се беше научил как точно да разпознава какво изпитва Труди.

Освен всичко това Боб беше поел ангажимент пред терапевта да отделя по десет минути всеки ден, за да записва в дневник размислите си относно най-дълбоките си чувства, желания и цели. Имаше за задача да провежда въображаеми разговори с жена си, но да възпира раздразнението си, когато усети такова. Боб всъщност не беше сърдит човек, просто толкова беше свикнал с гнева си, че не осъзнаваше как той прониква във всичко.

Трябваше просто да се запита: „Наистина ли съм нещастен?“ и отговорът му винаги беше „Не.“ Когато се научи да трансформира негативността си чрез положителни реплики за това как наистина се чувства, цялостното му настроение се промени и самоуважението му започна да нараства.

Решите ли да практикувате съпричастна комуникация, вие се научавате как да наблюдавате партньора си, без да го съдите. Това позволява и на двамата да виждат другия такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто искат или се надяват да бъде. С помощта на упражненията Боб и Труди успяха да осъзнаят, че през цялото време всеки един от тях се е стараел да угоди на другия, вместо първо да се погрижи за собствените си нужди.

За съжаление връзката им достигна патова ситуация. Те осъзнаха, че политическите и религиозните им убеждения са толкова различни, че това пречи на социалния им живот. Започнаха да прекарват повече време разделени, като всеки следваше индивидуалните си интереси, но романтичната им близост се стопи. Продължаваха да бъдат приятели, но нищо повече. Използвайки научените комуникационни стратегии, те подадоха молба за развод и разделиха имуществото си справедливо и с взаимно уважение.

Добрата новина: и двамата бързо си намериха нови партньори и впоследствие двете двойки се сприятелиха. Безпокойството на Труди се връщаше само за кратки моменти, а депресията на Боб изчезна напълно.

Какво кара връзките да процъфтяват?

Доверието е един от най-важните елементи на една връзка, тъй като степента на доверие е показателна за успеха или провала на връзката. Ако имате доверие в партньора си, вашата връзка ще процъфтява, ако не - тя няма да просъществува. Липсата на доверие води до конфликт, а той, от своя страна, предизвиква това, което психолозите наричат безпокойство от привързаността. С други думи, скандалите и разгорещените спорове карат хората да не се чувстват в безопасност от емоционална гледна точка.

Ниското самочувствие и страхът от отблъскване също подкопават стабилността и доверието в една връзка. Всъщност всяко изразяване на емоционално безпокойство или съмнение в себе си е сигнал към близките ви или бизнес партньорите ви, че не се справяте добре с междуличностните конфликти. Как другият може да отгатне това? Като разчете негативните изражения на лицето ви, които идват от невронния дисонанс в челния дял на мозъка ви.

Взаимоотношенията процъфтяват, когато хората се потопят в среда на позитивизъм, взаимно уважение, сътрудничество и доверие. Както в бизнеса, така и в любовта няма място за негативност и съмнения в себе си.

Конфликтите увреждат тялото и мозъка ви

Когато възникват конфликти между съпрузи, обичайният модел е единият от партньорите да се отдръпне или незабавно да се конфронтира с другия. И в двата случая съществува риск: покачване на нивото на кортизола - химикал, известен с това, че повишава стреса и уврежда мозъка и сърдечносъдовата система. Изследователи в Университета на Юта са установили, че „семейният конфликт предизвиква по-голямо покачване на кръвното налягане и на изтласканата от сърцето кръв, както и по-силна активизация на симпатиковата нервна система, отколкото сътрудничеството“.

Гневът и враждебността пречат дори на възстановителните процеси на тялото при лечение. Учените от Колежа по медицина към Щатския университет на Охайо извършват експеримент в болнични условия с 42 съпружески двойки, на които са били причинени малки ранички с мехурчета по ръцете. Учените измерват скоростта на зарастване на раничките и откриват, че при двойките, които постоянно общуват враждебно помежду си, за излекуването е необходимо почти двойно по-дълго време. Очевидно гневът не върши работа. Положителната комуникация между двойките обаче не само ускорява процеса на зарастване на раничките, но и предизвиква повишаване на нивото на окситоцина - химикала в мозъка, който отговаря за любовта и привързаността.

Нашата препоръка: в момента, в който усетите у вас да се създава напрежение, направете всичко възможно, за да се отпуснете физически и емоционално. Ако не можете да направите това, кажете на партньора си, че ви трябва малко време, за да се успокоите. Това може да отнеме от десетина минути до един-два дни, докато неврохимикалите на стреса се изхвърлят от тялото ви.

Взаимното споразумение да искате пауза служи като предпазен вентил, когато вътрешният стрес достигне точката, от която започва да се излива в разговора.

Когато конфликтите са от умерени до яростни, може да се извика трета страна - терапевт, приятел или неутрален колега, ако средата е работна, за да посредничи при разговора. Посредникът посочва леките форми на негативност в речта или поведението на човека и след това го приканва да преформулира репликите си в позитивни и утвърдителни. Посредникът може също така да следи скоростта на речта и да използва звънче, за да сигнализира, че е необходимо човекът да направи пауза.

Изследователи от университета „Рочестър“ са установили, че колкото по-умело регулираме емоциите си, докато говорим, толкова по-бързо разрешаваме конфликтите, в които сме изпаднали, при това с най-малко стрес.

Въображаемият спор

Противоречията са неизбежни, но когато станем по-вещи в разпознаването на невербалните знаци на тялото, лицето и интонацията на другия, можем да предвиждаме със сравнително голяма точност кога назрява конфликт. Освен това, станем ли по-наблюдателни по отношение на собствената си вътрешна реч, ние ще успяваме отрано да предвидим кога е най-вероятно да избухнем.

Именно тук помага силата на въображението, защото, като проведете въображаем диалог относно назряващ конфликт с друг човек, вероятно ще ви е по-лесно да откриете най-доброто решение, преди да започнете истинския разговор.

Предлагаме ви един ефективен начин да развиете това полезно умение. Поставете два стола така, все едно ще правите упражнението за съпричастна комуникация. Можете да седнете на единия с лице към празния стол, като си представите, че човекът, с когото сте се спречкали, седи там. След това проведете въображаем спор и наблюдавайте къде ще ви отведе разговорът. Ако не ви хареса резултата, пробвайте друга стратегия. Променете тона на гласа си или се опитайте да направите някакъв комплимент на въображаемия човек и вижте как ще реагира.

Сега се постарайте истински да се ядосате на този въображаем човек и наблюдавайте реакцията му. После си задайте въпроса: „Ако това се случеше в реален разговор, какъв ли би бил резултатът?“. По този начин често можете да предвидите как ще завърши един неприятен разговор и как бихте могли да повлияете за постигане на по-положителен резултат, като промените собствения си стил на говорене.

Понякога е необходим повече от един час, за да откриете стратегия, която ви удовлетворява, но можем да ви гарантираме, че подходът, който ще използвате, превъзхожда онова, което би се случило, ако се изправехте пред другия човек без тази мислена подготовка. Упражнението с „празния стол“ се оказва по-успешно от други варианти на интервенция, а следващата „разгрявка“ ще ви помогне да развиете това умение:

У Представете си за момент как някой - стар приятел, бивш интимен партньор или колега (но не някой, с когото имате взаимоотношения в момента) - идва при вас и ви казва нещо, което ви разстройва. Или си спомнете момент в далечното минало, когато някой познат ви е обидил или ядосал.

/ Представете си как същият този човек идва при вас сега и отново ви обижда. Използвайте паметта си, за да опресните усещанията на гняв, обида и болка.

У Продължавайте да се концентрирате върху отрицателните мисли и чувства, които ви завладяват, и обърнете внимание върху кои части от тялото ви влияят най-много. Стискате ли зъби? Искате ли да стиснете юмруци, да ударите или да избягате? Засилете усещанията до степен на преувеличаване и ги задръжте за трийсет секунди, но не по-дълго.

/ Сега помислете каква би била нормалната ви реакция и обърнете внимание какво изпитвате. Поемете дълбоко въздух няколко пъти, отпуснете тялото си и оставете тези мисли и чувства да отлетят.

У Сега си задайте следния въпрос: „Когато някой каже нещо, което ме разстройва, каква е възможно най- добрата реакция?“. Отбележете мислите, които ви идват наум, а след това поемете отново дълбоко въздух и се отпуснете.

У Отново си представете как някой ви казва нещо, което обикновено би ви подразнило, ядосало или обидило. Но вместо да се разстройвате, представете си, че оставате напълно спокойни. Визуализирайте как двамата стоите: другият човек ви крещи, а вие оставате абсолютно релаксирани и спокойни. Независимо какво казва той, вие продължавате да се чувствате щастливи и радостни. Продължете тази визуализация, докато почувствате истински мир.

У В представата си погледнете ядосания човек пред себе си. Вместо да се фокусирате върху гнева, опитайте се да разберете какво го кара да се чувства така. Пробвайте да усетите обидата и болката му и след това поемете много дълбоко въздух и се отпуснете. Сега говорете на глас на този въображаем човек и вижте дали можете да откриете най-добрите думи, които да го накарат да почувства, че някой го е грижа за него, че някой го разбира и обича.

У Отбележете как се чувствате, протегнете се няколко пъти и насочете вниманието си обратно към настоящия момент.

Колкото повече упражнявате подобни въображаеми диалози, толкова по-лесно ще можете да пренесете това спокойно и неотбранително състояние в истински разговор с друг човек. Резултатът според проучванията е: по-малко междуличностни конфликти, по-малко оплаквания, повече взаимно уважение и по-удовлетворяващи решения - у дома и в работата, - а ефектът трае поне една година.

Когато се подготвяте да започнете диалог за разрешаване на някакъв конфликт с любим човек, колега или приятел, първо се уверете, че можете ясно да насочите вниманието си към качествата, на които се възхищавате и които уважавате у този човек, като същевременно останете верни на най-съкровените си ценности във взаимоотношенията, общуването и любовта.

Как да помолите партньора са да се промени

Съпричастната комуникация насърчава самоосъзнатостта, но не ви дава силата да променяте поведението на друг човек. Само той самият може да направи това. Вие обаче бихте могли да му покажете как ви кара да се чувствате с неговото поведение, но без да му вменявате чувство на вина. Ако създадете подходяща атмосфера, използвайки стратегиите, които описахме, можете да поискате специална среща, за да помолите за промяна в поведението. Другият може да се съгласи да се видите или не, може да е в състояние да се промени или не, но важното е, че ще усети добронамереното ви отношение и уважението ви.

Известният учител по медитация Тич Нхат Хан предлага да пробвате следната стратегия, когато искате да помолите за промяна в поведението. Поискайте среща за приятелски разговор по-късно през седмицата и кажете с топлота и съчувствие на човека какъв въпрос искате да обсъдите. Това дава и на двама ви време да се подготвите, да размишлявате задълбочено по темата и да сте готови да навлезете в разговора открито и с доверие.

Нека предположим, че партньорът ви ви каже нещо грубо и вие се обидите. Ако отговорите веднага, поемате риска да влошите ситуацията. Най-добрата практика е да поемете въздух, да го издишате и да се успокоите, а когато сте достатъчно спокойни, да кажете: „Скъпа/и, това което току-що каза, ме обиди.

Бих искал/а да го обмисля, а и ти също“. След това можете да се разберете кога да се съберете, за да... го обсъдите заедно. Добре е, ако един човек търси корените на страданието ви, по-добре е, ако са двама, а най-добре - ако са двама заедно... Когато говорите, изричайте най-дълбоката си истина, като речта ви е изпълнена с обич. Нека думите ви са такива, че другият да може да разбере и приеме. Докато слушате, знайте, че трябва да го правите качествено, така че да облекчите мъката на другия човек.

Думи на любов, думи на омраза

Можете да измерите колко е стабилна една връзка, като преброите положителните и отрицателни думи, които участват в ежедневен разговор. Когато изследователи от Университета на Тексас анализират дневниците, имейлите и есемесите на 86 млади двойки, се оказва, че онези, при които има най-голям брой положителни емоционални думи, е по-вероятно да продължат да съществуват като връзка три месеца по-късно. Посланието е ясно: ако искате романтичната ви връзка да продължи по-дълго, изпращайте на партньора си възможно най-много искрени уверения в любов. Но те трябва да са истински, тъй като мозъкът на другия може интуитивно да разпознае лъжите.

Думи, които подклаждат конфликт, са особено вредни за една връзка, независимо дали у дома, или в работата, а ако оставите емоциите си да вземат връх по време на спор с интимен партньор, това може буквално да разбие сърцето ви. В едно проучване, публикувано неотдавна в списание Хепт Сайколъджи, 42 двойки са били помолени да говорят по тема, която ги е разстроила. Емоционално заредените дискусии предизвикват отделянето на цитокини - протеини, които се свързват със сърдечносъдовите заболявания, диабета, артрита и различни видове рак. Когато обаче хората произнасят думи, изразяващи разумност, разбиране и прозрение, отделянето на тези химикали на стреса се понижава.

Нашият съвет: подбирайте внимателно думите си и гледайте да не размишлявате с твърде мрачни краски над конфликтите в брака си. Това също предизвиква отделянето на химикали на стреса, които са вредни за сърцето ви.

Накрая, един съвет към всички: избягвайте враждебните думи, когато сте в компанията на емоционално лабилни хора - това може да ги предизвика да реагират с физическо и емоционално насилие.

Върши ли работа критиката?

Освен в редки изключения доказателствата сочат, че не върши работа, особено в брачни взаимоотношения. Всъщност почти никой не може да понася критики, особено от близки роднини. Ако в една двойка вече съществуват разногласия, то критиките ще доведат до още повече нещастие и напрежение, а ако забележите нарастване на критичните коментари, това е сигурен знак, че връзката върви на зле.

Важно е да се отчита, че различните хора имат различен праг на възприемане на критиката. Например някои като че ли реагират прекалено остро на подобни забележки и това може да е знак за скрита депресия. От друга страна, има хора, които не съзнават, че това, което казват, може да звучи като критика на средностатистическия човек, тъй като те самите просто имат по-дебела емоционална кожа.

Отрицателната, или разрушителна, критика е именно това, което подсказва и името: вие правите възражение или оплакване, което в общи линии заявява, че човекът не е прав, че греши или е лош, без да казвате нещо, което би могло да бъде полезно за него. Негативната критика доста точно прогнозира наличие на семейни разногласия и психологически симптоми, докато за разлика от нея конструктивната забележка не се възприема от слушателя като негативна, критична или пренебрежителна.

Конструктивна критика означава да не се оплаквате и да не изразявате неодобрение. Вместо това вие предлагате алтернативен положителен подход, който според вас може да доведе до взаимодействия или ситуация, в която всички печелят. Можете например да започнете диалога така: „Идеята ви ме заинтригува, но може ли да предложа нещо различно?“ Този вид въпрос подканва другия да даде положителен отговор и той обикновено е „да.“ Когато подходите по такъв начин към даден проблем, вие показвате уважение към мнението и поведението на другия човек, дори и те да се различават фундаментално от вашите собствени убеждения.

Критикуването на околните рядко насърчава сътрудничеството и доверието, но истинският проблем тук се корени във вътрешната реч на всекидневното съзнание, защото именно там пребивават гласовете на самокритичността. Колкото по-самокритични сте, толкова по-вероятно е да затънете в усещане за несигурност, така че е важно да разпознаете тези гласове и да ги спрете, независимо по какъв начин. Изследванията показват, че най-ефективните стратегии включват упражняване на обич към себе си, висока самооценка, себеприемане и прощаване, но ще трябва да практикувате тези техники всекидневно, за да потушите силната самокритична реч. Така че, когато става въпрос за съпричастна комуникация, най-водещият ви приоритет е да научите собствените си вътрешни гласове да се разбират помежду си.

Кой е по-добър в общуването: жените или мъжете?

Мъжете и жените обработват и анализират езика по различен начин, мозъците им имат различна големина и различен състав на неврохимикалите, но всичко това не води до големи разлики в поведението, паметта, познавателните или вербалните умения. Мъжете и жените мислят, чувстват и говорят практически по един и същи начин. Разликите, които виждаме, са повърхностни, културно обусловени или оформени от преживявания в детството и наклонности в зряла възраст. В реалността всеки човек - мъж или жена - мисли и чувства по свой уникален начин, тъй като няма два човешки мозъка, които да са програмирани по един и същи модел.

Според доклад на института „Смитсониън" разликите, които смятаме, че съществуват, са значително преувеличени. „Когато става въпрос за повечето неща, които мозъкът ни прави през по-голямата част от времето - възприемане на света, пряко внимание, заучаване на нови умения, закодиране на спомени, комуникация (не, жените не говорят повече от мъжете), преценяване на емоциите на околните (не, мъжете не са неумели в това отношение) - то способностите на мъжете и жените почти изцяло се припокриват."