НАЙ-ТРУДНИЯТ ПРОТИВНИК, С КОЙТО СЪМ СЕ БИЛ, Е БЕЗПОКОЙСТВОТО

ДЖАК ДЕМПСИ

През моята кариера на ринга съм установил, че безпокойството е по-труден противник от съперниците ми боксьори тежка категория. Разбрах, че трябва да се науча да прогонвам безпокойството, иначе.то ще изцеди жизнените ми сили и ще ме провали. Постепенно си изработих собствена система. Ето някои от похватите ми:

1.               За да бъда смел на ринга, мислено си говорех окуражително по време на рунда. Например, докато се бих срещу фирпо, си повтарях: „Нищо не може да ме спре. Той няма да ме нарани. Не бива да усещам ударите му. Няма да пострадам. Ще продължавам, каквото и да се случи.“ Положителни мисли като тези ми помагаха много. Те ангажираха ума ми и наистина не усещах ударите. Докато се биех, са ми размазвали устните, сцепвали са ми веждите и са ми чупели ребрата, фирпо направо ме изхвърли през въжетата, аз паднах върху пишещата машина на един репортер и я счупих. Но не усетих нито един от ударите на фирпо. Само един удар съм почувствал истински. Това беше, когато Лестър Джонсън ми счупи три ребра. Не ме заболя, но ударът спря дишане¬то ми. Мога искрено да призная, че не съм почувствал никой друг удар на ринга.

2.               Правех и нещо друго — повтарях си колко без¬полезно нещо е безпокойството. Безпокоях се най- вече преди големите битки, докато тренирах. Чесшо лежах буден нощем с часове, мятах се и се тревожех, без да мога да заспя. Тревожех се от страх да не си счупя ръката или да не си изкълча глезена, или да получа аркада още в първия рунд, така че да не мога да координирам ударите си. Когато се докарвах до такова състояние, ставах от леглото, поглеждах се в огледалото и си изнасях една хубава лекция. Казвах си: „Какъв глупак си да се безпокоиш за нещо, което не се е случило и може би никога няма да се случи! Животът е кратък. Имаш да живееш само още няколко години, затова по-добре се наслаждавай на живота.“ Повтарях си: „Нищо друго не е важно, освен здравето... Нищо друго не е важно, освен здравето.“ Напомнях си, че именно будуването и безпокойството ще съсипят здраве¬то ми. Установих, че като си повтарям тези неща всяка вечер, година след година, те накрая станаха част от мен, така че безпокойството се изпаряваше като роса по пладне.

3.               Третото и най-добро нещо беше молитвата! До¬като тренирах за мач, винаги се молех по няколко пъти на ден. Когато бях на ринга, винаги се молех точно преди гонга за всеки рунд. Това ми помагаше да се бия смело и уверено. Никога не съм си лягал, без да се помоля. Никога не съм изяждал храната си, без първо да благодаря на Бога за нея... Дали са се сбъднали молитвите ми? Хилядократно!