БЯХ ЕДИН ОТ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ГЛУПАЦИ НА СВЕТА

ПЪРСИ УАЙТИНГ

АВТОР НА „ПЕТ ОСНОВНИ ПРАВИЛА В ТЪРГОВИЯТА“

Аз съм умирал повече пъти от най-различни болести от всеки друг човек на света — жив, мъртъв или на смъртно легло.

Не бях обикновен хипохондрик. Баща ми имаше дрогерия и аз на практика израснах в нея. Всеки ден разговарях с лекари и сестри, знаех наименованията и симптомите на повече и по-лоши болести от обикновения лаик. Аз не бях обикновен хипохондрик — имах симптоми! Можех цял час или два да се безпокоя за някоя болест и после да почувствам всички нейни симптоми. Спомням си веднъж, в Грейт Барингтън, Масачузетс — града, в който живеех, имаше тежка епидемия на дифтерит. В дрогерията на баща ми дни наред про¬давах лекарства на хора, чиито близки бяха заболели. Тогава се случи най-страшното, от което се страхувах — аз самият се разболях от дифтерит. Сигурен бях, че съм се заразил. Легнах на легло и почувствах обичайните симптоми. Повиках лекар. Той ме прегледа и каза: „Да, Пърси, болен си.“ Това ме успокои. Ни¬кога не се страхувах от болест, която вече ме е хванала, така че се обърнах на другата страна и заспах. На следващата сутрин се събудих в отлично здраве.

Години наред предизвиквах вниманието на околни¬те и тяхното съчувствие, специализирайки се в не¬обикновени, фантастични заболявания — няколко пъти умирах от тетанус и хидрофобия. По-късно се специализирах в по-обикновени заболявания — рак и туберкулоза.

Сега ми е смешно, но тогава беше трагично. Аз искрено и истински се страхувах години наред, че съм с единия крак в гроба. Когато трябваше да си купувам костюм напролет, се питах: „Има ли смисъл да харча тези пари, след като едва ли ще го износя?“

Щастлив съм обаче да отбележа, че имам напредък — през последните десет години не съм умирал нито веднъж.

Как престанах да умирам? Като се майтапех със смешните си фантазии. Всеки път, когато усещах настъпването на ужасните симптоми, се засмивах и си казвах: „Гледай сега, Уайтинг, ти от двайсет години постоянно умираш от някоя ужасна болест, а си в отлично здраве. Застрахователната компания скоро ти увеличи полицата. Не е ли време, Уайтинг, да се посмееш хубаво на това какъв глупак си?“

Скоро установих, че не мога едновременно да се без¬покоя и да се надсмивам над себе си. И оттогава само се надсмивам над себе си.

Става дума за следното: Не се вземайте прекалено на сериозно. Опитайте се просто да се надсмеете над глупавите си притеснения и ще видите как те ще изчезнат като дим.