ВЪТРЕШНИТЕ ЦЕННОСТИ

ОСНОВАТА НА СЪЗНАТЕЛНИЯ ЖИВОТ
„Какво ценя най-много у човека, с когото ще се видя сега?“.

Не“ може да е една от най-мощните думи на света, но тя не е непременно най-силната във вашия живот. Сами ще трябва да откриете коя е най-мощната дума за вас, но има един въпрос, който ще ви помогне да я идентифицирате -онази дума, която в същността си съдържа в себе си най-важния принцип в живота ви. Когато говорите от гледна точка на този принцип, тя ще ви пази да не губите равновесие, щом се изправите срещу вербален конфликт, и ще ви помага да останете концентрирани върху постигането на своите лични и професионални цели.

Това е ключов въпрос в живота на всеки човек и все пак ние рядко си го задаваме. Толкова рядко, че ако потърсите който и да е негов вариант , ще получите не повече от петдесетина резултата. За сравнение, ако напишете въпрос като „Какво ме прави щастлив?“ това може да изкара около 28 милиона попадения.

За това упражнение бихме искали да си приготвите лист и химикалка и както правехме при повечето предишни упражнения, отделете няколко минути, за да се успокоите. Когато сте напълно отпуснати и спокойни, си задайте следния въпрос: „Коя е най-дълбоката, най-съкровената ценност за мен?“

Затворете очите си за поне шейсет секунди и слушайте гласовете вътре в себе си, като обръщате внимание на всички мисли и чувства, които изплуват в ума ви. След това отворете очи и запишете една дума или кратка фраза, която отразява най-съкровената за вас ценност.

Ако не ви хрумне нищо, отново затворете очи и се фокусирайте върху въпроса за още две минути, докато в ума ви се появи дума. Запишете я и повторете въпроса: „Коя е най-дълбоката, най-съкровената ценност за мен?“. Ако ви хрумне различна дума, както често се случва, запишете и нея. Повторете тази стъпка още няколко пъти, за да проверите дали в съзнанието ви изплуват и други ключови ценности.

Сега погледнете списъка с думите и оградете онази, която ви се струва най-истинска в момента. Затворете очи още веднъж и си повторете тази дума или фраза наум или на глас. Отбележете какво е усещането, когато я произнасяте, и след това го сравнете с другите думи, които записахте.

Какъв е смисълът на това упражнение? Според изследователи от Калифорнийския университет в Лос Анджелис „размишляването върху личните ценности може да понижи нивото на невроендокринните и психологическите реакции към стрес“. Наистина е невероятно: просто размишлявате и затвърждавате най- съкровените си ценности и това подобрява мозъчното ви здраве, защитава ви от преумора в работата, понижава склонността ви да предъвквате неуспехите си и смекчава реакциите и отбранителността ви, когато някой ви каже в лицето нещо неудобно за вас.

10-дневният експеримент

Опитайте се да правите упражнението за ценностите през следващите 10 дни. Това е първото домашно, което Марк дава още в първия учебен ден на студентите си в МВА програмата за работещи на университета „Лойола Меримаунт“ - една от най-добрите бизнес школи в света. Тези специализирани програми са създадени специално за заети на пълно работно време мениджъри, ръководители и бизнесмени, които искат да усъвършенстват уменията си за поддържане на развиваща се и успешна компания.

Ето какво искаме да направите. Всяка сутрин, след като се събудите, се протегнете, дишайте дълбоко и релаксирайте в продължение на няколко минути. След това си задайте въпроса: „Коя е моята най-дълбока, най-съкровена ценност?“ Направете си дневник и записвайте думите си, както и всички чувства и реакции, свързани с упражнението. Правете това в продължение на десет дни, а на единайсетия ден отговорете накратко на следните седем въпроса, като използвате само един лист хартия. Отговаряйте спонтанно и помнете: няма правилен или неправилен отговор. Единствената им цел е да задълбочат процеса на себеразмишление.

1.           Каква беше първоначалната ви реакция към това упражнение?

2.           Как ви се стори то - приятно, скучно, интересно, досадно или друго?

3.           Колко време отделяхте всеки ден, за да размишлявате върху вътрешните си ценности?

4.           Упражнението имаше ли някакъв ефект върху други аспекти от всекидневието, работата или живота ви въобще?

5.           Как дефинирахте думата „ценност"?

6.           Открихте ли нещо за самите себе си?

7.           Упражнението оказа ли влияние върху мнението ви за ценностите в бизнеса?

„Домашното“ не беше задължително, а студентите бяха помолени да предадат анонимно дневниците си заедно с отговорите на горните въпроси. Не ги питахме за имената им, защото искахме да разберем дали упражнението наистина е имало някаква непосредствена или по-продължителна стойност за тези заети делови хора.

Почти всички намираха упражнението за полезно, поучително и приятно, но рядко от самото начало. Някои бяха заинтригувани, на други им беше скучно, а няколко души дори се подразниха от домашното. Един от студентите - главен оперативен директор в средна по мащаби корпорация - се изрази съвсем без- церемонно: „Каква, по дяволите, е връзката между това и финансовото планиране?“ Но в края на 10-дневния период същият човек написа следния коментар: „Мисля, че това упражнение трябва да се преподава на всеки студент в МВА програма в Америка“. Той не беше единствен, както се вижда от следните извадки:

Отначало си помислих: „Кой има време за това?“ Едва намирам достатъчно време през деня, за да управлявам компанията си, а и натоварването в МВА програмата е огромно. Но тези няколко минутки всяка сутрин ми помагаха да оставам спокоен и съсредоточен през останалата част от деня. Смятам да правя това упражнение до края на учебната година.

От момента, в който се събудя, мозъкът ми се втурва да планира деня. Това упражнение ме накара да осъзная, че руша здравето си. Извличам най-голяма полза, когато се упражнявам по 5-10 минути на ден, и забелязах, че сънят ми се подобри - и като количество, и като качество. Знам, че имам силна ценностна система, но никога не съм отделял време да й обърна необходимото внимание.

Наистина започнах по-ясно да осъзнавам емоциите си и това как те могат да развалят вечерите, които прекарвам със съпругата си. Веднъж, след като се бяхме скарали с нея, седях сам трийсет минути и мислих за ценността на брака си. Върнах се при съпругата си, извиних й се и се справихме с проблема.

Използвах положителната си дума през целия ден. Чувствах се по-спокоен, по-малко стресиран и тя като че ли ми помагаше да разрешавам трудни служебни проблеми. Много ми харесваше себеосъзнаването, което тя предизвикваше, и как ме караше да се чувствам през целия ден.

Ключовите ценности, които винаги изникваха в ума ми, бяха честност, почтеност и семейство. Това ме накара да се замисля за етиката и ценностите в бизнеса и за онова, което е наистина важно в работата. Осъзнах, че предпочитам да се изкачвам в йерархията по-бавно, за да мога да помагам на хората, които срещам по пътя си, и да отделям повече време на семейството си.

Това упражнение затвърди у мен законите на добротата и желанието ми да живея според най-дълбоките си принципи. В моя случай работата е в състояние да заглуши онова, което ми подсказват основните ми ценности. Когато това се случи, не мога истински да изразя себе си или да осъществя напълно потенциала си.

Отначало това упражнение въобще не ми харесваше, но то ме принуди да преосмисля приоритетите си. Осъзнах, че важното в бизнеса не са само цифрите и парите. Мисля, че всеки трябва да отделя поне по две минутки на ден, за да мисли за своите ценности и принципи и за това как да ги използва, за да изгради цялостната си кариера и личността си.

Повече от една трета от студентите казаха, че упражнението ги е вдъхновило да се отдават повече на духовни занимания като медитация, въпреки че тя не беше споменавана от нас. Ала по- учудващото беше, че няколко души написаха, че имат намерение да преструктурират фирмите си, така че да са по-ориентирани към ценностите им. Един изпълнителен директор помолил всеки от служителите в компанията си да напише лично изявление на тема „Мисия и ценности“, обединил всичко и го разпространил във фирмата.

Може и да е случайно съвпадение, но двамата студенти, които пренебрегнаха упражнението, изпитваха по-големи трудности с учебната програма. А по-късно, когато се включваха в екипни дейности заедно със своите състуденти, проявяваха склонност да сътрудничат по-малко и да са по-инатливи.

Вътрешните ценности в интернет

През последните две години - с помощта на РасеЬоок и други форуми в социалните медии - успяхме да съберем обратна информация от хора по цял свят: студенти, терапевти, религиозни деятели, адвокати по разводи, медиатори, преподаватели, ръководни служители в корпорации. Поразително е колко положителни са всички мнения - вероятно защото упражнението изисква толкова малко време. Ето например какво се е случило с Джон, строителен работник от Нова Зеландия, който е практикувал упражнението за вътрешните ценности в продължение на десет дни:

Първоначалната ми реакция беше: „Не, пак ли трябва да се прави нещо?!“. Но след това осъзнах, че досега не бях обръщал достатъчно внимание на ценностите си, въпреки че бях чел по въпроса. Ценностите, които поставям на първите места, са обич, служба и семейство. Започнах да осъзнавам къде наистина липсва обичта: в работата ми. Обикновено изпитвам доста неприязън към шефа си, но към третия ден на експеримента с ценностите започнах да се отнасям по-мило с него. Лека-полека се освободих от гнева си, защото разбрах, че той просто си върши работата. След това започнах да изпитвам благодарност, че именно той ме нае на тази работа.

Чери Фрътко, режисьор и редактор на сценарии от Южна Африка, вижда упражнението за ценностите, което Марк преподава, през 2010 г.. Това се случва точно след като тя събира екип за снимки за някакъв проект във Франция. Чери решава да покаже видеото на хората си. Всяка сутрин, преди да започнат работа, те правят упражнението за ценностите:

Създадохме си забавна практика. Имитирахме това, което Марк правеше във видеото: прозявка, дълбоко дишане, протягане, въртене на раменете и тръскане на ръцете. Затваряхме очи и се запитвахме каква е най-важната ни ценност и след това, в атмосфера на пълна безгрижност, споделяхме прозренията си. Резултатът? Десет души, които една седмица по-рано бяха абсолютно непознати, създадоха помежду си връзка, основана на интуитивност и задушевност. Нещо, което нямаше да се случи без този триминутен катализатор. Щяхме да работим добре и без да правим упражнението - например на шесто ниво по десетобалната система, - но споделянето на енергията и хармонията в групата ни помогна да достигнем девето ниво.

П.С.Забравих да спомена.че когато ставаше напрегнато, използвахме една конкретна сигнална думичка - ПРОЗЯВКА! Тя караше всички да се отпуснат и освежат.

Подобни упражнения лека-полека се утвърждават в бизнеса и медицинската общност. Психолози в Щатския университет на Мисури установяват, че когато упражнението за личните ценности се включи в програмата за лечение на пациенти, изпитващи хронична болка, се повишава прагът на болката. И така, когато сме наясно кое е най-значимото в живота ни, ние се разсейваме по-малко от ежедневни проблеми.

Обществото ни ориентира ли се все повече към ценностите?

Вътрешните ценности бяха популярна тема през 50- и 60-те години на XX век, когато книгите на Виктор Франкъл (Смисълът на живота) и на Ейбрахам Маслоу (Религия, ценности и върховни изживявания) станаха бестселъри. Но през последните двайсет години изследванията в областта на ценностната система бяха преустановени почти напълно.

Напоследък картината се променя. След срива на финансовите институции преди няколко години, редовно призовават да се прилагат в практиката корпоративни и лидерски ценности. И деловият свят откликва.

Професорът от „Харвард“ Розабет Мое Кантър - смятана от много хора за една от най-влиятелните жени в света - неотдавна направи следния коментар за това колко е важно в заседателните зали на фирмите да се обръща конкретно внимание на ценностите: „В организациите, които аз наричам „супер корпорации“ -

компании, които са иновативни, печеливши и отговорни – широко разпространеният диалог относно интерпретирането и прилагането на ценностите повишава отговорността, сътрудничеството и инициативността“.

Нашите собствени проучвания потвърждават това. Въпреки че всеки има своя уникална ценностна система, по целия спектър от високо идеалистични принципи като истина, почтеност и развитие до междуличностни ценности като любов, семейство и приятелство, когато хората открито споделят своите ценности помежду си, групата се сплотява и членовете й се подкрепят взаимно.

Веднъж изнасяхме лекция в църковна зала, пълна както с вярващи, така и с антирелигиозно настроени хора, либерали и консерватори, милионери и бедняци. Когато заедно направихме упражнението за ценностите, а след това помолихме хората да споделят на глас своите ценности, почти всички (доколкото можехме да преценим) накрая изпитваха дълбоко усещане за взаимно уважение. А когато президентът на най-голямата атеистка асоциация в Америка каза на групата, че за него вътрешна ценност е това да помага на хората да намерят душевен мир в личния и професионалния си живот, всички го аплодираха.

Д-р Кантър отчита, че същото се случва и в деловия свят. Когато хората споделят и обсъждат най-съкровените си ценности, това укрепва мотивацията на цялата група. Личните ценности на служителите се интегрират в политиката на компанията, а това и помага да взема правилните решения по въпроси от етичен характер. Кантър твърди, че откритото обсъждане на ценностите в бизнеса премахва необходимостта да се налагат бездушни и силови правила.

Опитът на Кантър показва, че обсъждането на ценностите също така помага да се тушира междуличностният конфликт. Нараства сътрудничеството, всеки се чувства част от екипа и печалбите се повишават за всички:

Организацията се превръща в общност, която споделя една и съща цел, а това укрепва екипната работа и сътрудничеството. Щом хората се съгласят със и приемат присърце основните принципи, по-лесно може да се разчита, че ще правят това, което е редно, а и ще насърча-ват колегите си да постъпват по същия начин...

А, както съм виждала в някои водещи компании, активното обръщане на внимание на основните ценности и цел може да отключи творческия потенциал на служителите.

Ето това е силата, която притежава един-единствен въпрос.

Какво точно представляват ценностите?

Често ни карат да дефинираме, какво имаме предвид под ценност. Но красотата на упражнението е в това, че ние не я дефинираме. Нито пък даваме примери, въпреки че съществуват многобройни списъци онлайн, които съдържат повече от 400 думи, от които да избирате. Когато някой друг ни подсказва за какви ценности да се замислим, упражнението се обръща навън, вместо да е насочено навътре. Но ако позволим на човек да разсъждава върху въпроса самостоятелно, тогава той може да направи забележителни открития за самия себе си.

Трудно е да се дефинират или категоризират ценностите, тъй като те могат да засягат множество различни аспекти от живота. Съществуват морални, политически, религиозни, семейни, организационни и естетически ценности. Има практически и теоретични, научни и философски ценности. Има лични и междуличностни ценности, както и такива, свързани със здравето или с парите. От ценностите ни зависи дори какви видове храни ядем и какви марки продукти купуваме. Но ако станат прекалено закостенели или се превърнат в задължение, ценностите могат да причинят безброй конфликти с околните.

Вътрешните ценности се оформят както от генетични фактори, така и под влиянието на заобикалящата ни среда и са от съществено значение за намирането на смисъла и целта на живота ни. Без тях има по-голяма склонност да проявяваме антисоциално поведение. Интересно е да се отбележи, че различните ценности активират различни структури в мозъка и дори е установено, че хората с различни културни ценности задействат различни области във визуалния кортекс. Тези хора всъщност може би „виждат“ света по фундаментално различен начин.

Задаване на „правилните" въпроси

Първоначално, когато събирахме данни, за да измерим ефекта от съпричастната комуникация, задавахме на участниците в семинарите следния въпрос: „Какво е тайното ви желание?“. Той беше свързан с популярен по онова време филм и ни беше любопитно да видим как ще отговорят хората. Това ни предостави златна мина от ценна информация.

Преди да минат през официалното упражнение по съпричастната комуникация, повечето от участниците отговаряха на въпроса за „тайното желание“ с посочване на материалистични цели: повече пари, по-добра работа, по-хубава къща и т.н. След практикуване на диалога в продължение на 40 минути, хората отговаряха съвсем различно. Често се споменаваха щастие и задоволство. Финансовите желания спаднаха от 34 на 14%, докато желанието да има мир нарастна с 60%. Желанията за обич към себе си и между хората почти се утроиха.

Съществува много по-голяма вероятност удовлетворението от живота и емоционалното благосъстояние да се свързват именно с такива вътрешни ценности, отколкото с богатство. Ето защо е важно да се зададе „правилният“ въпрос по „правилния“ начин.

Ако питате хората какво искат, те често ще ви отговорят с уклон към материалното. Но ако ги попитате какво ги прави щастливи, парите рядко се споменават. Оказва се, че щастието е универсална ценност, която е далеч по-важна за хората от материалните богатства. Парите може да са обект на желание, но с тях няма как да си купите доверие, нито пък могат да ви донесат положителни емоции - фактори, които са от съществена важност за постигане на удовлетворение от живота. В книгата си „Социалното животно“ Дейвид Брукс твърди, че човек, който е щастлив в работата си, но не и в семейния и социалния си живот, всъщност се справя по- зле от онзи, на когото не му върви в работата, но има прекрасен семеен живот.

Реалността е, че когато се фокусираме прекалено много върху парите, стресът, който те причиняват, може буквално да застраши живота ни. Според едно проучване, проведено в Университета на Лиеж, Белгия, през 2010 г., „парите увреждат способността на хората да се наслаждават на всекидневни положителни емоции и изживявания“. Това изследване установява, че по-богатите хора много по-трудно успяват да се наслаждават на живота от онези със средни доходи.

Ситуационни ценности

Докато експериментирате с упражнението за ценностите, ще установите, че те се променят и еволюират с времето. Конкретни събития като женитба, развод или раждане на дете могат драматично да променят ценностите ни, за добро или за лошо. Един неприятен развод например може да накара детето да гледа на брака с подозрение, но в същото време да позволи на съпруга или съпругата да намери партньор, който споделя сходни ценности и убеждения.

Колкото и да е учудващо, едно застрашаващо живота събитие кара повечето хора да преосмислят своите ценности, така че да постигнат по-голямо удовлетворение. Дори размишленията за смъртта често изменят ценностите - от алчност към щедрост и грижовност.

Нашите проучвания показват, че има два варианта на упражнението за вътрешните ценности, които хората намират за полезни и ако отделите минутка, за да помислите върху следните въпроси, ще видите, че отговорите са много различни от тези, които са свързани с най-съкровените ценности: „Каква е най-дълбоката ми ценност във взаимоотношенията?“ и „Каква е най-дълбоката ми ценност в общуването?“

Повечето хора дават сходни отговори на тези два въпроса. За ценността при взаимоотношенията най-често споменаваните думи са доброта и доверие. За ценността при общуването това са желанието да бъдеш изслушван с уважение и да говорят с теб честно и с топлота. Ако съзнателно упражняваме тези ценности във всеки диалог, в който участваме, вероятността да се стигне до конфликт рязко намалява дори когато общуваме с хора, които не харесваме или на които не вярваме.

Ще ви дам пример с това какво се случи, когато Марк беше извикан на заседание на един управителен съвет, за да разреши разгорещен спор. Организацията беше център по психология, а въпросът се отнасяше до изразяването на гняв. Едната група вярваше, че честното изразяване на гнева е от съществена важност за процеса на лечение на индивида. Другата група твърдеше, че първостепенно значение имат тактичността и дипломацията.

Лидерите на двете групи не можеха да направят компромис и бяха достигнали патова ситуциация. Марк запита всеки от двамата каква е най-съкровената му лична ценност и каква е най-дълбоката му ценност в общуването. Пръв се изказа Сам, който защитаваше тезата за тактичността, и неговите три думи бяха любов, съчувствие и нежност. Джил, която силно вярваше в тезата, че е необходимо „да изхвърлим навън боклука“ - както самата тя описваше психологическата теория за емоционалното освобождаване - даде малко по-различен отговор: доброта, почтеност и честност.

- Чудесно! - каза Марк. - И двамата ли уважавате ценностите на другия?

Те кимнаха в знак на потвърждение.

-  В такъв случай, Джил, искам да продължиш спора си със Сам, но трябва да уважиш и неговите, и своите собствени ценности. Искам да изразиш гнева си честно, но с любов, съчувствие, доброта и нежност.

Тя не успя да го направи, тъй като е невъзможно да изразиш гняв, неприязън или пък която и да е друга негативна емоция по мил и продуктивен начин. Два месеца по-късно Джил подаде оставка, а компанията и сега продължава да процъфтява.

Вътрешните ценности в личните взаимоотношения

Когато хората споделят помежду си своите ценности - личните, както и тези свързани с взаимоотношенията и общуването - преди да обсъдят труден въпрос, тогава има по-голяма вероятност всички да останат спокойни и в емоционално равновесие. Установено е, че подобни дискусии са особено полезни за подобряване на комуникацията при консултирането на двойки, защото пренасочват чувства като гняв, недоверие и презрение, преди да се промъкнат в диалога. Ето един пример как д-р Джеймс Уолтън - лицензиран терапевт по въпросите на брака и семейството в Лос Анджелис - използва упражнението за вътрешните ценности в своята практика:

Аз карам пациентите си да разсъждават върху най- дълбоките си ценности в продължение на две минути всеки ден, между сесиите с мен. Онези, които го правят, преживяват невероятни трансформации. Когато работя с двойки, ги карам да се замислят върху ролята, която личните ценности играят във връзката им, и как нарушаването им създава проблеми. Моите клиенти най-често споделят, че техните ценности са любовта и съчувствието.

Нека ви дам един пример. Клара и Барт изпитваха множество проблеми в общуването си. Неговото поведение спрямо нея беше пасивно-агресивно, а тя беше открито критична и враждебна към него. Караха се за дребни неща, а това водеше до враждебност, неизмеримо по-голяма от повода. Отдавна бяха престанали да бъдат приятели, така че реших да пробвам с тях упражнението за вътрешните ценности.

Накарах ги да направят кратко упражнение за релаксация и след това ги помолих да визуализират човек, когото много обичат, и да усетят това чувство на любов. След това ги помолих да се съсредоточат върху най-важната си ценност и да й позволят да изплува на предно място в ума им. За Барт това беше нуждата да усеща подкрепа, а за Клара - нуждата да усеща, че я приемат.

Когато обсъдихме преживяването им, те установиха, че не са проявявали чувствителност спрямо най- дълбоката ценност на другия. Обясних им, че когато нарушаваме собствената си най-важна ценност, ние се чувстваме сякаш са отнети всичките ни сили. Помогнах на Клара да осъзнае колко е важна подкрепата за Барт, а след това помолих Барт да размишлява върху същността на подкрепата по няколко минути всеки ден, като използва техниката на вътрешните ценности. Той трябваше да се съсредоточава върху това какво е усещането да получаваш и да се потопи в изживяването. Освен това помолих Барт да помисли как би могъл по-добре да показва на Сара, че я приема.

Задачата на Клара беше да разсъждава по няколко минути всеки ден върху концепцията за приемането - да го изпитва в сърцето си - и по отношение на себе си, и към околните; да усеща какво означава да приемаш някого и да бъдеш приеман.

Една седмица упражнения доведе до драстично подобрение във връзката им. И двамата казаха, че се чувстват по-близки и усещат, че се разбират един друг. Отново станаха приятели и това единствено упражнение допринесе повече за взаимоотношенията им, отколкото всичко, което бяха правили преди това.

Прилагам тази техника и при други двойки и тя винаги помага. Ако се упражняват ежедневно, като разсъждават върху най-важните си ценности, резултатите се подобряват чувствително, тъй като това помага и на двамата да изпитват повече съпричастност един към ДРУГ.

Съществува ли общо правило, което обединява в себе си най-основните ценности при комуникацията? Смятаме, че да. То е парафраза на златното правило: говори с другите така, както искаш те да говорят с теб, и ги слушай така, както искаш те да слушат теб.

Установяване на трайни ценности в бизнеса и професията

Всички ние, изглежда, споделяме сходни ценности в общуването, но проучванията показват, че при повечето хора личните ценности се различават от професионалните. Това може да представлява проблем, понеже когато съществува несъответствие между вътрешните ценности и тези, свързани с работата, има вероятност от емоционално изчерпване.

Това се случва доста често в здравеопазването и медицината. Например в някои части на САЩ емоционалното изчерпване при лекарите се оценява на около 50%, а в едно проучване на 3200 канадски лекари може дори да се прогнозира кой ще стигне до преумора и лоши резултати в работата само като се идентифицират хората, чиито лични ценности са в конфликт с ценностите, които се поощряват в работната среда.

Всичко това оказва силно отражение върху деловия свят. Според изследователите от Калифирнийския университет в Лос Анджелис, ако управленските ви стратегии са в синхрон с ценностите на служителите ви, ще установите, че те изпитват повече удовлетворение от работата си и са по-малко склонни да напускат.

Предлагаме ви едно упражнение, създадено от д-р Робърт П. Левин, което всеки може да използва, за да обедини личните и професионалните си ценности:

За да идентифицирате ценностите в бизнеса, направете списък от около петнайсет думи, които според вас представляват същността на ценностите или убежденията във вашата работа. Този списък може да включва понятия като почтеност, баланс, печалба, ръст, предизвикателство, загриженост, отлична работа, качество, доверие, признание и ентусиазъм. След като изготвите списъка, ключът към успеха е през следващите десет дни да го окастрите до не повече от шест думи. Правилото е, че може да добавите дума към списъка, но само ако премахнете друга. Можете да комбинирате думи с близко значение например почтеност и честност. В крайна сметка ще ви се наложи да извадите от списъка по-маловажните думи... Щом решите кои са вашите от четири до шест ценности в бизнеса, имате шанса да укрепите работата във фирмата си и да изградите силен екип. След като приключите с това упражнение, повторете процеса с личните си ценности. Сигурно ще ви е забавно и ще достигането до някои прозрения’.

Духовни ценности

През по-голямата част от историята на човечеството въпросът за ценностите винаги е бил духовен и всеки свещен текст се е опитвал да определи кои ценности ще донесат най-голямо удовлетворение в този живот или в онова, което следва след него. Но ако направим списък на всички духовни ценности, които някога са били споменавани в този смисъл, вероятно бихме могли да запълним настоящата книга от корица до корица.

Въпреки че от векове се водят теологически спорове, човешкият род все още не е създал общоприет списък с ценностите, които са най-съществени за щастието или оцеляването ни. Но пък всеки си има мнение по въпроса. Може би най-лесният начин да обясним защо не се намира решение е да се обърнем към човешкия мозък. За разлика от останалите животни при хората всеки има уникален модел на мозъчна дейност и както сме обяснявали и преди, няма двама души - или пък два мозъка, - които да придават едно и също значение или стойност на една и съща дума. Ние сме уникални, така че и ценностите, според които решаваме да живеем живота си и които да изразяваме в речта си, са точно толкова уникални, колкото и постоянно променящите се неврони, формиращи нашите решения.

Дори и самата дума „духовност“ не е намерила обща дефиниция сред религиозните, философските и психологическите общности. Но според нас духовността и ценностите често са едно и също. Ние предпочитаме да задаваме въпроса: „Каква е вашата най-съкровена ценност?“ вместо да питаме каква е най- висшата ви ценност, тъй като тази формулировка надхвърля теологията и говори еднакво както на вярващите, така и на нерелигиозните хора. Един проект в Университета на Лос Анджелис използва сходен подход:

Духовността е насочена навътре в нас, към субективния ни живот, в контраст с обективното царство на материалните събития и предмети. Нашата духовност се отразява в ценностите и идеалите, които считаме за най-скъпи, вусещането ни за това кои сме ние и откъде произлизаме и убежденията ни за това защо сме тук - смисъла и целта, които виждаме в живота си - както и в свързаността ни един с друг и със света около нас. Духовността обхваща и онези аспекти от преживяванията ни, които не е лесно да се дефинират или обсъждат, като вдъхновението, творчеството, мистериозното, свещеното и мистичното. Имайки предвид този широк поглед върху духовността, ние вярваме, че тя представлява универсален импулс и реалност.

В този свят на конкуриращи се вярвания ние смятаме, че е особено важно да се насърчава диалогът относно ценностите, който макар за много хора да е свързан с политически и религиозни убеждения, се издига и над тях. И така, основополагащият елемент на съпричастната комуникация е да се уважават най-важните ценности както на слушателя, така и на този, който говори. Всичко, което трябва да направим, е да поспрем за минутка пред заседателната зала или преди да влезем у дома и да си зададем следния въпрос: „Какво ценя най-много у човека, с когото ще се видя сега?“.

Ако правехме това по-често, рискът да изпаднем в конфликт би намалял.