23. ВНИМАВАЙТЕ С НАМАЛЯВАНЕТО НА ЦИГАРИТЕ

Много пушачи прибягват към намаляване на цигарите като преход към пълен отказ от пушенето или като опит да контролират малкото чудовище. Немалко лекари и консултанти също препоръчват ограничаване на цигарите, защото смятат, че така ще бъде по-лесно за пушача да ги откаже.

Няма спор, че колкото по-малко пушим, толкова по-добре се чувстваме, но като преход към пълния отказ намаляването на цигарите е фатално. Именно опитите ни да не пушим толкова много ни правят роби за цял живот.

Обикновено човек намалява цигарите след неуспешен опит да спре да пуши. След няколко часа или дни на въздържание той си казва: „Не мога да живея без цигари, но отсега нататък ще си купувам само специални цигари или ще се огранича до десет на ден. Ако свикна да пуша по десет цигари дневно, или ще задържа на това ниво, или още повече ще ги намаля“.

И ОТ ТОЗИ МОМЕНТ НАТАТЪК ЗАПОЧВАТ ДА СЕ СЛУЧВАТ УЖАСНИ НЕЩА.

1. Животът на пушача се превръща в ад. Той все още е пристрастен към никотина и поддържа живота не само на чудовището в тялото си, но и на чудовището в ума си.

2. През времето, което чака да мине, за да запали следващата си цигара, му се иска по-скоро да е умрял.

3. Преди решението си да ограничи цигарите, щом му се е припушвало, той си е запалвал цигара и е облекчавал поне отчасти абстинентния синдром. А сега към нормалния стрес и напрежението на ежедневието се прибавя и агонията от абстинентния синдром. Пушачът е потиснат и раздразнителен.

4. Докато е пушел на воля, повечето от цигарите не са му били приятни и ги е пушил механично, без да осъзнава, че държи цигара в ръката си. Изпитвал е удоволствие от пушенето — макар и въображаемо, единствено след период на въздържание (например, първата утринна цигара, цигарата след ядене и т.н.).

Но сега, когато с нетърпение чака по още един час за следващата цигара, „удоволствие“ му доставя всяка от тях. Колкото по-дълго чака, толкова по-приятна му се струва цигарата, защото „удоволствието“ не е в самата цигара, а в преодоляването на нервното напрежение, предизвикано от непреодолимото физическо и психическо желание за никотин. КОЛКОТО ПО-ДЪЛГО ЧОВЕК СЕ ИЗМЪЧВА, ТОЛКОВА „ПО-ПРИЯТНА“ СТАВА ВСЯКА ЦИГАРА.

Основният проблем при опитите ни да откажем цигарите не е химическата пристрастеност към никотина. С нея се справяме лесно. Пушачите изкарват цяла нощ без цигари и не се пробуждат от желание да пушат. Мнозина пушачи излизат от спалнята си, без все още да са запалили цигара. Много от тях първо закусват. Някои палят първата си цигара чак след като отидат на работа.

Така изкарват по десет часа без цигара и това ни най-малко не ги притеснява. Но ако се наложи да не пушат десет часа през деня, направо ще започнат да си скубят косите.

Немалко хора се въздържат да пушат в новата си кола. Пушачите ходят по супермаркетите, на театър, на преглед при лекаря, посещават болници, ходят при зъболекаря и в това време фактът, че не пушат, не ги тревожи. Голяма част от пушачите избягват да палят цигара в присъствието на непушачи. В метрото не се пуши, но въпреки това няма бунтове против тази забрана. Пушачите са едва ли не доволни, когато някой им каже, че не могат да пушат. Всъщност те тайно се радват, когато им се налага да се въздържат от пушене по-дълго време. Това им вдъхва надежда, че някой ден влечението им към тютюна ще премине.

Всъщност отказът от цигарите е проблем поради зомбирането, поради илюзията, че цигарите са някаква опора или награда и животът без тях никога няма да бъде същият. Вместо да ви накара да се откажете, ограничаването на цигарите създава у вас чувството за несигурност и потиснатост, а това ви кара да вярвате, че най-ценното нещо на тази земя е следващата ви цигара, и че ако спрете да пушите, никога повече няма да бъдете щастливи.

Няма по-трагична картина от пушач, който се опитва да ограничи цигарите. Той се заблуждава, че колкото по-малко пуши, толкова по-малко ще му се иска да запали цигара. На практика се получава точно обратното. Колкото по-малко пуши, толкова по-дълго страда от абстинентен синдром; колкото повече се наслаждава на цигарата, толкова по-неприятен става вкусът и. Но това няма да го накара да се откаже. Тук вкусът няма нищо общо. Ако хората пушеха, защото вкусът на тютюна им харесва, никой никога не би повторил, след като вече е изпушил първата си цигара. Трудно ви е да го повярвате? Добре, да разгледаме този въпрос по-подробно. Коя е най-неприятната на вкус цигара? Правилно, първата сутрин, онази, която през зимата ни кара да кашляме и да храчим. Коя е най-безценната цигара за повечето пушачи? Правилно, първата цигара след ставане сутрин! Наистина ли сте убедени, че я изпушвате, защото харесвате вкуса и миризмата или смятате, че облекчаването на деветчасовия абстинентен синдром е далеч по-разумно обяснение?

Намаляването на цигарите не само не върши работа, то си е живо изтезание. Не върши никаква работа, защото в началото човек си мисли, че ако свикне да пуши по-малко, влечението му към цигарите също ще намалее. Пушенето не е навик. То е наркомания, а присъщо за наркоманията е желанието да се приемат все по-големи дози от наркотика, а не да се намаляват. Следователно, за да ограничи цигарите, пушачът ТРЯБВА да проявява воля и дисциплина ПРЕЗ ЦЕЛИЯ СИ ЖИВОТ.

Основният проблем при опитите ни да откажем цигарите не е химическата пристрастеност към никотина. Тя е лесна за преодоляване. Проблемът е погрешната представа, че цигарите доставят някакво удоволствие. Тази невярна представа се дължи на зомбирането, на което сме подложени, преди да започнем да пушим, и което се засилва чрез пристрастяването. Единственият резултат от ограничаването на цигарите е затвърждаването на заблудата до такава степен, че животът на пушача става подвластен на пушенето и му внушава, че най-скъпоценното нещо на този свят е следващата цигара.

Както вече казах, намаляването на цигарите не върши работа, защото трябва да проявявате воля и дисциплина през целия си живот. АКО НЯМАТЕ ДОСТАТЪЧНО СИЛНА ВОЛЯ ДА СЕ ОТКАЖЕТЕ ОТ ЦИГАРИТЕ, ТОГАВА ПОЛОЖИТЕЛНО НЯМА ДА ИМАТЕ ВОЛЯ И ДА ПУШИТЕ ПО-МАЛКО. Пълният отказ от пушенето е по-лесен и по-безболезнен.

Разказвали са ми буквално хиляди случаи, когато опитите за ограничаване на цигарите са се проваляли. Малцината успели са се отказали от пушенето след сравнително кратък период на намаляването им, последван от рязък отказ. Тези хора са спрели да пушат ВЪПРЕКИ ограничаването на цигарите, а не защото са ги намалили. Намаляването им само продължава агонията. Проваленият опит за ограничаване на цигарите разбива нервите на пушача и затвърждава убеждението му, че пристрастяването му към никотина е завинаги. Обикновено това е достатъчно, за да продължи да дими поне още пет години, преди да направи следващия си опит да спре да пуши.

От друга страна, ограничаването на цигарите разкрива колко безсмислен е навикът да пушиш, защото ясно доказва, че цигарата е приятна само след период на въздържание. Налага ли се да удряте главата си в стената (т.е. да страдате от абстинентен синдром), само за да се чувствате добре, когато спрете?

Така че изборът е следният:

1. Да се ограничавате в пушенето цял живот. Това ще бъде самоналожено изтезание, пък и няма да можете да го изтърпите.

2. Да продължавате да се задушавате все повече цял живот. Но какъв е смисълът?

3. Да се погрижите за себе си и да откажете цигарите.

Друга истина, която се доказва от ограничаването на цигарите, е, че понятие „нередовен пушач“ не съществува. Пушенето е верижна реакция и тя ще продължи през целия ви живот, ако не направите усилие да я прекъснете.

ПОМНЕТЕ: НАМАЛЯВАНЕТО НА ЦИГАРИТЕ ОЩЕ ПОВЕЧЕ ВЛОШАВА ПОЛОЖЕНИЕТО.

Алън Кар. Не пуша вече!

Всичко е в правилната дозировка -пуши ли ти се пуши Пие ли ти се пииИначе ще намразиш даже и жените А те са хубаво нещо.

не се опитвам да промивам нечии мозък, само моя си!
а които както си иска да подходи със себе си по въпроса с цигарите :)

Че това е още по лошо По добре промивай чуждите мозъци ,а твоят си го пази сух От влагата всичко загнива

налага ми се брато!
обещах!
а като мъжко момиче - си държа на думата!
/и да си призная! май целуването сега е с по друга, по огромна страст:))))))))))))))))/