КАК ДА ПРЕСТАНЕТЕ ДА СЕ БЕЗПОКОИТЕ, АКО СТРАДАТЕ ОТ БЕЗСЪНИЕ

Притесняваше ли се, когато не спите добре? Тогава може би ще ви бъде интересно да научите, че Самуел Унтърмайър, прочутият адвокат, нито една нощ през целия си живот не е спал като хората.

Когато отива да учи в колеж, Сам Унтърмайър се безпокои за два свои проблема — астмата и безсънието. Понеже не успява да излекува нито единия, нито другия, той решава да направи следващото най-добро нещо — да се възползва от будуването си. Вместо да се върти в леглото и да се безпокои, докато си докара нервна криза, той става и учи. Какво постига? Получава най-високите оценки по всички предмети и става един от най-блестящите студенти на Нюйоркския колеж.

Безсънието му продължава и след като започва практика като юрист. Но Унтърмайър не се безпокои. „Природата ще се погрижи за мен“, казва той.

Така и става. Въпреки че спи малко, той е здрав и не по-малко работоспособен от всеки друг млад адвокат в Ню Йорк. Работи дори повече от другите млади адвокати, защото будува, докато те спят!

На двадесет и една години Сам Унтърмайър печели по седемдесет и пет хиляди долара годишно, а другите млади адвокати ходят в съда да изучават методите му на работа. През 1931 г. за едно дело му плащат вероятно най-високия адвокатски хонорар до този момент — един милион долара в брой.

Той все така страда от безсъние, чете до среднощ, а в пет часа става и започва да диктува писма. По времето, когато повечето хора започват работа, той почти е преполовил работния си ден. Този човек, който рядко е прекарвал нощ в нормален сън, живее осемдесет и една години. А ако се беше тревожил и безпокоил заради безсънието си, вероятно щеше да съсипе живота си.

Ние прекарваме в сън една трета от живота си. И въпреки това никой не знае какво всъщност е сънят. Знаем, че е навик, че е състояние на почивка, в което природата възстановява силите ни, но не знаем колко часа сън са нужни на всеки човек. Дори не знаем дали въобще се налага да спим!

Невероятно ли ви звучи? През Първата световна война унгарският войник Паул Керн е прострелян в предния дял на мозъка. Той се оправя от раняването, но странно— не може да спи. Каквото и да правят лекарите — а те опитват всевъзможни успокоителни и наркотици, дори прибягват до хипноза, — Паул Керн не може да заспи, не може дори да задреме.

Лекарите казват, че няма да живее дълго. Но не познават. Той си намира работа и живее години в отлично здраве. Почива си легнал, със затворени очи, но никога не спи. Неговият случай е медицинска загадка, която обърка много представи за съня.

Някои хора се нуждаят от много повече сън от другите. На Тосканини са му достатъчни само пет часа на нощ, а на Калвин Кулидж му трябват повече от два пъти по толкова. Той спи единадесет часа всяко денонощие. С други думи, Тосканини проспива приблизително една пета от живота си, а Кулидж — почти половината.

Безпокойството, породено от безсънието, ще ви навреди много повече от самото безсъние. Например един от моите курсисти — Айра Санднър от Риджфийлд Парк, Ню Джърси — бе стигнал почти до самоубийство от хронично безсъние.

„Мислех, че полудявам — разказа ми той. — В началото проблемът беше, че имах прекалено здрав сън. Не се събуждах от звъна на будилника и закъснявах за работа. Притеснявах се за това, а и началникът ми ме предупреди, че трябва да ходя навреме на работа. Знаех, че ако продължа да се успивам, ще остана без работа.

Разказах за това на приятелите си и .един от тях ме посъветва да съсредоточа ума си върху часовника, преди да заспя. Така започна безсънието ми! Тиктакането на проклетия будилник се превърна в идея-фикс за мен. Цяла нощ стоях буден и се мятах в леглото. Сутрин ставах като болен — болен от умора и безпокойство. Това продължи осем седмици. Трудно ми е да опиша с думи страданията, които преживях. Бях сигурен, че полудявам. Понякога крачех напред-назад с часове и сериозно мислех да скоча през прозореца и да сложа край на всичко!

Накрая отидох при един лекар, когото познавах, откакто се помнех. Той ми каза: „Айра, аз не мога да ти помогна. Никой не може да ти помогне, защото ти сам си си навлякъл тази беда. Вечер си лягай и ако не можеш да заспиш, не мисли за това. Кажи си: „Все ми е едно дали ще стоя буден до сутринта.

Стой си със затворени очи и си повтаряй: „Щом лежа спокойно и не се безпокоя, така или иначе ще си отпочина.“

Послушах този съвет и след две седмици започнах да заспивам. За по-малко от месец започнах да спя по осем часа и нервното ми състояние се нормализира.“

Не безсънието мъчи Айра Санднър, а собственото му безпокойство, породено от него.

Доктор Натаниъл Клайтман, професор в Чикагския университет, е изследвал съня повече от всеки друг човек на света. Като специалист по съня, той заявява, че не знае човек да е умрял от безсъние. Разбира се, човек може да се безпокои заради безсънието, докато жизнеспособността му бъде изцедена и стане жертва на някой вирус. Но виновно е безпокойството, не самото безсъние.

Доктор Клайтман казва също, че хората, които се безпокоят заради безсънието си, обикновено спят много повече, отколкото си мислят. Човек, който твърди, че „цяла нощ не е мигнал“, може да е спал часове, без да усети. Така например, един от най-задълбочените мислители на XIX век, Хърбърт Спенсър, е стар ерген, живее в пансион и отегчава всички с приказките за безсънието си. Дори си слага „запушалки“ в ушите, за да прогони шума и да успокои нервите си. Понякога се приспива с опиум. Една вечер той е настанен заедно с професор Сейс от Оксфорд в една хотелска стая. На следващата сутрин Спенсър заявява, че не е мигнал цяла нощ. А всъщност не е могъл да мигне професор Сейс — цяла нощ хъркането на Спенсър го държи буден.

Първото условие за добър сън е чувството за сигурност. Трябва да усещаме, че някаква по-висша от нас сила ще се грижи за нас до сутринта. Доктор Гомас Хайслоп от психиатрията „Грейт Уест Рай- 9цнг“, изтъква това в речта си пред Британската медицинска асоциация. Той казва: „Дългогодишнаша ми практика е показала, че едно от най-добрите средства за заспиване е молитвата. Казвам това чисто като лекар. За онези, които редовно се молят, молитвата е най-подходящото и най-нормалното средство за успокояване на ума и нервите.“

„Предай се в Божите ръце и се отпусни.“

Жанет Макдоналд ми разказа, че когато била депресирана и притеснена и не можела да заспи, винаги я обземало усещане за сигурност, след като си каже думите от Псалм XXIII: „Господ е Пастир мой, от нищо не ще се нуждая. Той ме-настанява на злачни пасбища и ме води на тихи води...“

Но ако не сте религиозни и изберете по-трудния начин, научете се да се отпускате с физически методи. Доктор Дейвид Харолд финк, авторът на „Освободете се от нервното напрежение“, казва, че най-добрият начин е да говорите на тялото си. Според доктор финк, думите са ключът към всички видове хипноза и когато упорито не можете да заспите, причината е, че сте убедили себе си да будувате. Начинът да преодолеете това е да се дехипнотизирате, а това става, като казвате на мускулите си: „Отпусни се... Отпусни се... Почини си.“ Вече знаем, че умът и нервите не могат да си починат, ако мускулите са напрегнати, така че ако искаме да заспим, започваме с мускулите. Доктор финк препоръчва (и това наистина помага) да поставим възглавница под коленете, за да намалим напрежението в краката, както и малки възглавнички под ръцете — по същата причина. После казваме на челюстта да се отпусне, на очите, на ръцете, на краката — докато накрая се унесем и заспим, преди да разберем какво става. Знам го, защото съм опитвал.

Едно от най-добрите лекарства срещу безсъние е да сe изтощaвате физически с работа в градината, плуване, тенис, голф, ски — или просто с някаква физически изморителна работа. Така постъпва Теодор Драйзър. Като млад автор, опитващ се да се наложи, той е обезпокоен от безсънието си и си намира работа на централната гара в Ню Йорк. След като по цял ден набива колове и рине чакъл, се изморява толкова, че едва се задържа буден, докато хапне.

Ако се уморим достатъчно, природата ще ни принуди да спим дори докато вървим. Ето например, когато бях на тринадесет години, баща ми откара един вагон угоени свине в Сейнт Джо, Мисури. Понеже получи два безплатни билета, взе ме със себе си. Дотогава не бях ходил в град е повече от четири хиляди жители. Когато пристигнах в Сейнт Джо — шестдесетхиляден град, — бях обзет от трескаво вълнение. Видях шестетажни небостъргачи и — чудо на чудесата! — истински трамвай. Ако затворя очи, още го виждам и чувам. В края на този най-вълнуващ ден в живота ми си тръгнахме обратно с влак към Рейвънуд, Мисури. Пристигнахме в два през нощта и трябваше да вървим шест километра до фермата. И ето защо ви разказвам тази история. Бил съм толкова изтощен, че съм спал, вървейки. Често съм спал, докато яздя. И съм оживял, за да ви разкажа за това!

Когато човек е напълно изтощен, той може да спи посред трясъка, ужасите и опасностите на войната. Прочутият невролог доктор фостър Кенсди ми разказа, че по време на отстъплението на Пета британска армия през 1918 г. е виждал войници, които били толкова изтощени, че падали на земята и потъвали в сън, дълбок като кома. Не се събуждали дори когато повдигали клепачите им с пръсти. И неизменно очните им ябълки били извъртени нагоре. „След това, разказва доктор Кснсди, когато не можех да заспя, обръщах очи нагоре в това положение и след няколко секунди започвах да се прозявам и заспивах. Това е рефлекс, над който нямаме власт.“

Никога човек не се е самоубивал, като се отказвал от сън, и това никога няма да се случи. Природата ще го накара да заспи, въпреки цялата сила на волята му. Природата може да ни остави без храна и вода по- дълго, отколкото без сън.

Като говорим за самоубийство, това ми напомня за един случай, описан от доктор Хенри С. Линк в книгата му „Преоткриването на човека“. Доктор Линк е вицепрезидент на Психологическата корпорация и е разговарял с много притеснени и депресирани хора. В главата „За преодоляването на страха и безпокойството“ той разказва за един пациент, който искал да се самоубие. Доктор Линк знаел, че ако спори, това само ще влоши нещата, затова му казал: „Щом така или иначе ще се самоубиваш, защо поне не го направиш по някакъв геройски начин. Например, като обикаляш бегом квартала, докато паднеш мъртъв.“

Човекът се опитал, и не веднъж, а няколко пъти, и всеки път усещал мускулите си по-уморени, а ума си — по-бистър. На третата вечер станало това, което целял доктор Линк — човекът бил така изтощен физически, че заспал непробудно. По-късно този човек се записал в клуб по атлетика и станал състезател. Скоро се чувствал толкова добре, че му се искало да живее вечно!

И така, ето пет правила, които ще ви помогнат да преодолеете безпокойството от безсънието:

1.           Ако не можете да заспите, напраВете като Самуел Унтърмайър— станете и работете или четете, докато Ви се приспи.

2.           Не забравяйте, че никои не е умрял от недостиг на сън. БезпокоистВото, породено от безсъние, вреди много повече от самото безсъние.

3.           Опитайте да се помолите или си припомнете Псалм XXIII — като Жанет Макдоналд.

4.           Отпуснете тялото си.

5.           Движете се. Изморете се така, че да не можете да си държите очите отворени.

Част седма накратко

ШЕСТ НАЧИНА ДА ПРЕДОТВРАТИТЕ УМОРАТА И БЕЗПОКОЙСТВОТО И ДА СЪХРАНИТЕ ЕНЕРГИЯТА И ВИСОКИЯ СИ ДУХ

ПьрВо правило: Почивайте още преди да се изморите.

Второ правило: Научете се да почивате, докато работите.

Трето правило: Научете се да почивате вкъщи.

Четвърто правило: Спазвайте следните четири добри съвета:

• Почистете бюрото си от всички документи, освен от онези, които се отнасят до непосредствения проблем за решаване.

• Правете нещата по реда на тяхната важност.

• Когато се появи проблем, решете го незабавно, ако разполагате с нужните за вземането на решението факти.

• Научете се да организирате, упълномощавате и контролирате.

Пето правило: За да предотвратите безпокойството и умората, влагайте ентусиазъм в работата си.

Шесто правило: Не забравяйте, че никой не е умрял от недостатъчно сън. Вредно е безпокойството, породено от безсъние, не самото безсъние.