АЗ СЕ САМОУБИВАХ БАВНО, ЗАЩОТО НЕ УМЕЕХ ДА СЕ ОТПУСНА

пол САМПСЪН

Доскоро аз живеех на високи обороти. Бях винаги напрегнат, никога не се отпусках. Всяка вечер се прибирах от работа притеснен и изтощен от нервната преумора. Защо? Защото никой никога не ми е казвал: „Пол, ти се самоубиваш. Защо не забавиш малко темпото? Защо не се отпуснеш?“

Сутрин ставах бързо, закусвах бързо, бръснех се бързо, обличах се бързо и сграбчвах волана на колата така, сякаш се страхувах да не излети през прозореца, ако не го стискам с всички сили. Работех бързо, бързах да се прибера, нощем дори се опитвах да спя бързо.

Състоянието ми беше такоВа, че се наложи да се прегледам при един известен невролог в Детройт. Той ме посъветва да почивам. Каза ми да си мисля как се отпускам през цялото време — докато работя, карам колата, ям или се опитвам да спя. Каза ми, че се самоубивам бавно, защото не умея да се отпускам.

Оттогава свикнах да релаксирам. Когато си легна вечер, не се опитвам да заспя, преди съзнателно да съм отпуснал тялото и успокоил дишането си. Сега се събуждам сутрин отпочинал — това е голямо подобрение, защото някога се будех уморен и напрегнат. Сега почивам, докато ям и докато карам колата. Разбира се, в колата вниманието ми е будно, но сега карам разумно, а не нервно. Най-важното място за отпускане е в работата ми. По няколко пъти на ден прекратявам за малко заниманията си и проверявам дали съм напрегнат. Сега, когато звънне телефонът, вече

не посягам да го сграбча, сякаш от това зависи животът ми, а когато някой ми говори, съм отпуснат като спящо бебе.

Какъв е резултатът? Животът ми е много по-приятен и щастлив, сега не знам какво е нервна преумора и безпокойство.