ан джонс - шескратна световна шампионка по скоростно четене и рекордьорка от олимпиядата за спортове на ума.
от предговора-
за първи път  прочетох книгата "как да чета бързо и да постигам повече" през 1996 г. ако някой ми беше казъл, че сега ще ще пиша предговора, нямаше да му повярвам.
тогава все още знаех твърде малко за скоростното четене и се съмнявах, че ще успея да го усвоя.
една година покъсно спечелих първата си световна купа по бързо четене. и с лекота четях книги със скорост 1000 думи в минута.
установила съм , че запомням информация, която чета с висока скорост, по добре, отколкото ако я чета бавно. умът ми няма време да се разсейва.

е аз я прочетох миналата година. и не съм така добра . няма намерение и да ставам. но откак я прочетох - вече изпитвам удоволствие да чета. вече виждам думата и я разбирам , без да я произнасям на ум. поглежадм пасажа и знам каво пише в него. е все още има моменти в които проверявам себе си дали съм разбрала това което съм видяла.

дали ще чета бързо или бавно, какво е значението, питам?

спрях да губя смисъла на началото на дълъг текст. не ми се налага да препрочитам началото или части от него, за да си припомня ,какво искаше да каже сега автора.

шофира. за секунда вижда картината на пътя и преценява как да постъпи. вижда и осъзнава кво би се случило ако предприеме дадено действие в тази обстановка която е в момента.

добре! щом очите за части от секундата могат да видят всичко това и мозъка да обработи информацията .
защо когато отворите дадена книга очите ви да не видят цялата информация на двете страници? и мозъка ви да не я разбере?

всички се имаме за перфектни шофьори. избухваме на пътя! а защо не искаме да избухнем и в нещо толкова безопасно и приятно като четенето?